Тежка раздяла, как да съм си самодостатъчна?

От 4 коментара0/5

Вие как се справяте с разделите?
Вие как се справяте с разделите?  © Снимки: iStock.com

Здравейте, момиче на 20 години съм и преди 2 седмици приятелят ми, с когото бяхме заедно повече от 3 години приключи нашата връзка, под предтекст, че не ме обичал вече. Много плаках и го молих да ми даде шанс. Аз попринцип съм труден човек, най-вече, защото не съм си самодостатъчна, недоверчива съм, имам ниско самочувствие и комплекси... заради които много се обърквах, озлобявах на моменти и създавах неразбирателство и кавги.

От страх да не го изгубя всякакви грешки направих спрямо него. Явно са се натрупали с времето и е изстудял към мен. С времето тези признаци се олекотяваха от моя страна, от година и нещо поне, аз много се промених, но въпреки всичко - характер - подвиквах му за някои неща, просих си вниманието му по различни начини... лично според мен съвсем нормални неща в една връзка. Но, явно други неща е почнал да иска от живота, а не връзка, затова са почнали да го дразнят повече и е искал свобода.

Разбирам го, имаше доста труден живот, директно от гимназията почна работа, изнесе се да живее сам, едвам свързваше двата края, много трудни моменти сме преживяли заедно, но тъкмо всичко се нареди възможно най-добре и той... ме остави. Много ме боли, всеки ден плача, всяка нощ го сънувам, не ям, не ми се прави нищо, искам само него..

Всичко си даваше за мен, много ме обичаше и ценеше, гледаше ме като принцеса, правихме си планове за бъдещето и аз наистина го виждах в моето бъдеще... и се оказа, че не е така... вечерта ми каза "Обичам те много, нямам търпение утре да дойда да те нагушкам", сутринта дойде и ми каза, че не ме обичал и че ме е лъгал последните месеци... ;( (той като цяло е сравнително слабохарактерен и често лъже или не е искрен) не го търсих около седмица, надявах се да му липсвам, потърсих го отново и той каза, че му било все тая дали ме има или ме няма, той нямало да ме потърси... гледам, тагнал се във фейсбук на снимки от купони, всяка вечер ходи някъде... много ме боли, много ми е мъчно, искам да е както преди, искам да ме обича и да сме заедно... аз съм много склонна към депресии и наистина не знам как да си помогна, съсипвам се...

Вие как се справяте с разделите? Ново момче дума да не става, искам да се науча да съм самодостатъчна, за да не правя подобни грешки отново... но как да обичам себе си? След като и човекът, който най-много ме обичаше не издържа... Как да изпитам удоволствие от живота, след като имам чувството, че каквото и да правя няма смисъл... Имам ужасен страх, че не съм достойна за любов, че никой няма да ме обича отново и никога няма да успея да се отпусна пред друг човек и да покажа себе си. Че за никого няма да съм на първо място и няма да иска такава споделеност, от каквато имам нужда аз. Че няма да се доверя повече... Не мога да спра да се самообвинявам за всичко, мразя се, за дето съм такава.

Знам, че едва ли ще се съберем отново, частичка от мен много иска той да ми се обади и да ми каже, че съжалява за всичко... но ми е много ясно, че дори да го направи, няма как да сме заедно повече. Хем разумът се включва на моменти, осъзнавам всички негативи и причини, поради които е нямало как да просъществуваме, хем съм много емоционална и единственото нещо, което желая е любов, от всичко, което е направил за мен аз си спомням единствено моментите, в които сме се прегъщали, целували, смяли... притеснявам се, че ще си снижа очакванията и ще тръгна след първия, който ми обърне внимание... притеснявам се, че няма да намеря това, което търся...

Като цяло връзката ни беше много хубава, правихме страхотен секс, винаги сме си намирали нови занимания, без да ни е било скучно, много сме се смяли, мечтали...имахме много сходни вкусове, а за нещата, които не сме били на едно мнение, се уважавахме, както и различните ни хобита. За мен тези неща са най-важни за връзка, а това, че сме се карали... и то за нищо сериозно... не знам, имам чувството, че за глупости стана всичкото това и много ме е яд.

Яд ме е и съм му ядосана, за дето не оцени това, което имахме и ме остави. Чувствам се страшно самотна... не мога да приема как след 3 години на него сега може да му е все тая и да не му липсвам... мислих си как като се наживее, както се казва, ще почне отново да иска връзка... но ме боли, защото едва ли ще иска да е с мен. Свива ми се стомаха като си го представя с друга... да се грижи за нея и да я обича... а мен ще забрави....
 

4 коментарaДобави коментар »

mini-kitten

От mini-kitten15.01.2016, 22:15 ч.

Здравей!Съвсем нова съм тук и не знам как мога да ти пиша на лично съобщение,а ми се иска да си поговорим,понеже съм в твоята ситуация-ПРЕД раздяла с такъв човек(така си мисля де,след следобения ни разговор,ако мога така...

Виж всички коментари за "Тежка раздяла, как да съм си самодостатъчна?".

Още истории от "Раздяла"

Вече втори ден не съм го чувала

Вече втори ден не съм го чувала

Изпитвам някакъв ужас при мисълта, че може би няма да го чуя отново...става дума за...

Разочарованието

Разочарованието

Здравейте на всички! Ще ви разкажа една поне за мен потресаваща история. Преди...

Има ли втори шанс?

Има ли втори шанс?

Здравейте едва ли моята история се различава от другите, но зная, че всеки...