Всичко, което не ни убива ни прави по силни

От 3 коментара0/5

И сега, въпреки че съм му простила за всичко сторено и смятам историята ни за напълно приключена, трия снимките ни със свито сърце, но с усмивка... защото той ми даде незаменим урок.
И сега, въпреки че съм му простила за всичко сторено и смятам историята ни за напълно приключена, трия снимките ни със свито сърце, но с усмивка... защото той ми даде незаменим урок. © Сн.: iStock.com

Изтривам снимка след снимка и се опитвам да изтрия и спомените....очаквам да ми олекне след като пратя в кошчето всички доказателства за нашето минало, но не знам защо  не ми става по добре...напротив...сякаш изхвърлям сърцето си на боклука.

Но може би там му е мястото – и без това не ми е нужно,заради него само страдам.

Не мога да кажа, че все още не съм преживяла нашата раздяла, но някак си не мога да си я обясня. И това не ми дава покой.

В началото не виждах светлината в тунела...питах се защо се случи точно на мен? Защо точно АЗ съм зарязаната?! После осъзнах че по света има хиляди други хора в моето положение и че трябва да се съвзема един ден. За по¬-лесно отлагах този ден до безкрай,не исках да призная че всичко е свършило, защото все още се надявах нещата да се оправят.

Но дните минаваха....телефона не звънеше, не получавах така желаното съобщение, нито покана за среща. Но все си казвах – скоро той ще се обади, скоро ще се сети  какво е загубил и тогава ще ме потърси....но уви този ден не дойде.

Минаха дни, минаха месеци и нищо не се случваше...само аз се променях. Един ден осъзнах, че не съм плакала от няколко дни, че все по-рядко се упреквам за станалото и че дори и да не беше ярка,все пак виждах светлина в живота си. Тогава с последни сили и с последните капчици гордост се изправих пред огледалото и си казах,че вече е време да спра с униженията.

Унижавах се не пред другите, не пред него, а най-вече пред себе си. Беше дошло времето, когато спокойно мога да обърна страницата и лека полека да продължа живота си. Оказа се по-лесно от колкото си представях...дори и без него животът си продължаваше по старому. Но наистина само аз бях променената.

Колкото и да го мразех, че разби сърцето ми, му бях благодарна за 3 неща – първо: показа ми какво значи да обичаш, второ: направи ме по-силна и трето: оправда израза, че всичко което не ни убива, ни прави по-силни.

И сега, въпреки че съм му простила за всичко сторено и смятам историята ни за напълно приключена, трия снимките ни със свито сърце, но с усмивка... защото той ми даде незаменим урок.

 

Още истории от "Раздяла"

Какво да направя,  за да върна всичко?

Какво да направя, за да върна всичко?

Прочетох много истории тук в този прекрасен сайт. Понеже имам много голям...

Толкова мечти и сега съм на ръба

Изоставена и на ръба...

Здравейте мили дами!Много мислих и реших да разкажа за своята   мъка тук!Аз...

Моята история 2

Моята история 2

Благодаря ви много за съветите. Снощи беше този рожден ден. Бяха ми казали че...