Всичко, което не ни убива ни прави по силни

От 3 коментара0/5

И сега, въпреки че съм му простила за всичко сторено и смятам историята ни за напълно приключена, трия снимките ни със свито сърце, но с усмивка... защото той ми даде незаменим урок.
И сега, въпреки че съм му простила за всичко сторено и смятам историята ни за напълно приключена, трия снимките ни със свито сърце, но с усмивка... защото той ми даде незаменим урок. © Сн.: iStock.com

Изтривам снимка след снимка и се опитвам да изтрия и спомените....очаквам да ми олекне след като пратя в кошчето всички доказателства за нашето минало, но не знам защо  не ми става по добре...напротив...сякаш изхвърлям сърцето си на боклука.

Но може би там му е мястото – и без това не ми е нужно,заради него само страдам.

Не мога да кажа, че все още не съм преживяла нашата раздяла, но някак си не мога да си я обясня. И това не ми дава покой.

В началото не виждах светлината в тунела...питах се защо се случи точно на мен? Защо точно АЗ съм зарязаната?! После осъзнах че по света има хиляди други хора в моето положение и че трябва да се съвзема един ден. За по¬-лесно отлагах този ден до безкрай,не исках да призная че всичко е свършило, защото все още се надявах нещата да се оправят.

Но дните минаваха....телефона не звънеше, не получавах така желаното съобщение, нито покана за среща. Но все си казвах – скоро той ще се обади, скоро ще се сети  какво е загубил и тогава ще ме потърси....но уви този ден не дойде.

Минаха дни, минаха месеци и нищо не се случваше...само аз се променях. Един ден осъзнах, че не съм плакала от няколко дни, че все по-рядко се упреквам за станалото и че дори и да не беше ярка,все пак виждах светлина в живота си. Тогава с последни сили и с последните капчици гордост се изправих пред огледалото и си казах,че вече е време да спра с униженията.

Унижавах се не пред другите, не пред него, а най-вече пред себе си. Беше дошло времето, когато спокойно мога да обърна страницата и лека полека да продължа живота си. Оказа се по-лесно от колкото си представях...дори и без него животът си продължаваше по старому. Но наистина само аз бях променената.

Колкото и да го мразех, че разби сърцето ми, му бях благодарна за 3 неща – първо: показа ми какво значи да обичаш, второ: направи ме по-силна и трето: оправда израза, че всичко което не ни убива, ни прави по-силни.

И сега, въпреки че съм му простила за всичко сторено и смятам историята ни за напълно приключена, трия снимките ни със свито сърце, но с усмивка... защото той ми даде незаменим урок.

 

Още истории от "Раздяла"

Отново сама!

Отново сама!

Здравейте! Не знам дали тук ще намеря утеха,но вярвам, че поне ще получа ценен...

“Разводът не винаги е край. Има и щастливи разведени.”

“Разводът не винаги е край. Има и щастливи разведени.”

Обикновено хората споделят своите истории за любовта. Аз, обаче, искам да ви...

Обичам го, а знам че не трябва

Обичам го, а знам че не трябва

Много съм объркана и незнам какво да правя, а лошото е че няма с кой по-възрастен...