За болката от любимата жена

От 8 коментара0/5

Чудно ми е само, дали наистина съм бил обичан някога или съм бил само спасителната лодка за нея.
Чудно ми е само, дали наистина съм бил обичан някога или съм бил само спасителната лодка за нея. © Сн.: iStock.com

Здравейте. Искам да си споделя историята за любимата жена с вас-хора с които не се познавам за да чуя вашите съвети и упреци. Знам, че нито съм първия,нито ще съм последен, но имам нужда да говоря(пиша).

На 35 год. съм от София и преди 6 год. се запознах с момичето в което се влюбих. Тя е с 2 години по-голяма и има детенце което тогава беше на 6 годинки(момиче).С бащата на детето не са се разбирали над 2 год. тъй като той се е увлякъл по хазарта и положението е излязло извън контрол (продадени апартаменти, лихвари, кредити включително и тя).Тъй като тя има доста трудно детство и не е от София го е търпяла, плащала и дори яла шамари уж заради детето и надеждата да се оправят нещата.

След запознанството ни, ухажването, плащането на лаптопа й на няколко пъти от заложни къщи взехме решение или по скоро я убедих да си тръгне и да живеем заедно с детето което приех както и то мен. Близките ми също ги приеха добре и никога не е имало проблем с това.

След като изтърпях един период в който не излизахме по заведения за да няма проблеми всичко почна да се нарежда що годе добре.

Записах я да изкара книжка,дадох й колата си,детето свикна напълно,бащата не ги тормозеше,но така и не пожела да го осъди за издръжка.

Единственият проблем за мен който остана беше майка му която не спря да звъни и да настройва детето когато е при тях.

Полека лека усетих ,че всичко е взаимно и се чувствах обичан. Никога не съм имал съмнение в това (до скоро).

Почнахме да говорим и за свое дете, въпреки че беше споделила че раждането й е било доста тежко, но за съжаление тогава останахме без работа и стопирахме тези мисли.

В последствие забелязах, че страни от познатите ми и всъщност така и не излизахме да се веселим по-заведения,но пък си изкарвахме страхотно вкъщи и по почивки.

Почвах работа дори и през нощта и не съм се съмнявал в нея никога, защото се държеше прекрасно с мен, както и аз не съм и двал повод да се съмнява в мен(а и няма защо).

Миналата година изкарахме страхотно море(въпреки че детето винаги е било с нас на море),обещахме си някои неща и така. След като се върнахме направихме опит за дете, но не се получи и може би тогава на мен нещо ми стана тъй като ми направи впечатление, че след теста по скоро се радваше тайно.

Казах й го-тя отрече разбира се, но от тогава аз станах по-нервен. Почнах да и правя забележки, по често да се караме.

Тя вече работеше. В последствие почнах и аз работа която не ми допада и също ме изнервяше.

Сексът си беше редовен и страхотен за мен (а според думите и действията и за нея),но за общо дете се почна "не точно сега", " не искам лятото да съм бременна", "трябва да се настроя".Това допълнително обтегна отношенията ни тъй като мисля ,че ако е желано тези неща не са от значение.

И тъка дойде април месец и почна с леките закъснения от работа. Пароли на телефона уж да не й го вземели в работата. Когато се прибере или почива все говори с "колежки",постоянно в на ПС и за мен вече беше ясно, че нещо не е наред.

След молене да сподели и да поговорим казваше че всичко е ОК, обича си ме и се настройва за дете просто да я оставя малко насаме със себе си. За съжаление това насаме беше телефона. И така до края на май когато излезе с колежки на дискотека, без мен нищо че и заедно не сме ходели защото било само по женски.

На сутринта каза че съм направил голяма крачка към нея че съм я оставил да се весели, но като заспа аз вече имах съмнението и взех телефона й.

Познай те-чат "много ми е приятно да си говорим" в 3.30 докато аз спя с последствие се оказа момченце колега с 12 год по-малък от нас.

Снимки на някои негови интимни части в телефона й. Нейни по палави който най-вероятно са в неговия и това докато се настройва за дете.

Полудях, детето беше при баба си, аз я събудих и и казах да си тръгва. Имаше обиди, псувни абе грозна гледка.

След като ми размина шока я оставих да спи през нощта, но на следващия ден да се изнася въпреки че знаех че няма къде да отиде. Тя ми обясняваше че било просто чат и нищо не се е случило. Че не знаела какво й станало и ред други глупости на които вече не вярвах.

Остана още няколко дни докато намери квартира. А през това аз станах свидетел на чат с приятелка как въпросната вечер уж на дискотеката си изкарали страхотно както винаги.

Разбрах и хотела кой е. Абе направо исках да умра. Опита се да остави вратичка как един ден можело да сме заедно,как съжалява че ме е наранила и как щяла да съжалява,но въпреки всичко отиде на концерт с него с билетите който бях купил за нас.

Миналата седмица и уикенда изкара с него по селото му и не пожела да прекъсне и да се обърне към мен.

Имахме общи неща и пари които разделихме,прекарах и багажа до новото място и въпреки че съм малко инпулсивен и отнесе доста обиди не се спря.

Сега вече седмица не звъня,тя не ме търси и нямаме никакъв контакт,но аз не знам къде се намирам. Ту се чудя дали може нещо да се оправи,ту ме хваща гнус като се сетя как ме предаде. Минават ми всички гадни мисли в такъв момент. Изяжда ме от вътре.
Общо взето е това-който е изпитал такова предателство знае каква е болката.

Чудно ми е само, дали наистина съм бил обичан някога или съм бил само спасителната лодка за нея. С детето й останахме в добри отношения доколко е възможно,защото все пак влиза в пубертета ама.....

Обичах я много и още имам чувства,но не знам точно какви. Въпреки това едва ли ще мога да го преглътна и да простя.

8 коментарaДобави коментар »

Tim

От Tim16.07.2016, 14:46 ч.

Ми те и мъжете работят с готов материал, бе Бобо. Ти защо се впрягаш? Ама я виж как се появи на минутката :) :) :)

Виж всички коментари за "За болката от любимата жена".

Още истории от "Раздяла"

Не мога да го забравя

Не мога да го забравя

Здравейте на всички, моята история започна преди 3год. Влюбих се в едно момче с...

Моята любов

Моята любов

Здравейте и аз искам да ви разкажа за моята любов, поради две причини едната е че...

Самотна душа

Самотна душа

Здравейте драги читатели! Както сами се досещате става дума за любовна мъка, но...