Здравейте,

Имам огромна нужда да споделя, да получа вашите съвети. Имам връзка от почти 5год. Между нас има толкова силни чувства, че се плаша от зависимостта ни един от друг. И на двамата ни е за първи път да обичаме. Все по влюбени сме - с времето "тръпката" не е намаляла, напротив. Аз съм сигурна в дълбоките му чувства, радвам се на голямо внимание. Винаги съм била желана, обсипвана с нежност, човекът на първо място в живота му.

И двамата се ревнуваме често. Общо взето кой кога се е забавил да си вдигне телефона, накъде гледа, за стари гаджета-обикновено глупости. Повод за недоверие няма, защото и двамата сме толкова обсебени един от друг, приемам че това е от силните чувства. Дори нямаме желание да излизаме поотделно и не го правим. Всичко е уж прекрасно, щастливи сме.

Той е страхотен-мил, романтичен, забавен. НО... има голям проблем - АЛКОХОЛЪТ и ВМАНИЯЧЕНА РЕВНОСТ. Лошото е, че всички жестове или думи,с които ме радва по принцип,губят стойност, когато той пие.

Тогава не е обикновено ревнуване. Започва се страхотен тормоз-обиди, безпочвени обвинения, скандали. Става злобен и груб-като демон. Сякаш друг човек. Не ми посяга, но ме нарича с най-грозни думи. Случвало се е да си тръгна, за да не търпя унижението. На следващия ден се е извинявал.

Имаше случаи да се разделим. Обещавал е да не пие, че няма да се повтори. Но без да го спази. Просто под въздействието на алкохола е пълен гадняр, параноик на тема изневяра и абсолютен темерут. В такъв момент не му пука дали ще си ида,какво ми причинява-така се настройва и озлобява.
Натякват се случки от миналото-от предишни скандали.

Постоянно има "любим герой",за който да ме набеди,че харесвам. Или ще е колега,или бившият ми приятел /който даже не е в България от години/,или братът на някоя моя приятелка. Винаги съм имала обожатели, без да се хваля, но доста ме харесват. Никога обаче не съм изневерила. Преди сегашния приятел имах само един друг. Към него изпитвах привързаност,не любов,но никога не съм мамила. Държа и винаги съм била честна, защото това изисквам и към мен.

Заради този проблем с гаджето ми буквално съм изолирала всички близки от мъжки пол-приятели от детството, съученици.
С никой не поддържам връзка. И пак съм черна.

Понякога мисля, че се комплексира от мен. Аз толкова го обичам, че дори не си помислям за друг,нито някой ми харесва даже,винаги съм му показвала любовта ми - не е пренебрегнат или неоценен. А и ми тежи подобен тормоз.

Ситуацията е отчайваща. Аз имам страхова невроза-броя му чашките, ограничавам го, както и от веселата купонджийка, която се забавляваше с него цели нощи, се превърнах в наплашено същество, което трепери при всяко излизане.
Всъщност вече почти никъде не ходим - аз не желая, дори на празниците на най-близките ни приятели не сме били - не че така съм разрешила проблема.

Много хора са ставали свидетели на грозни сцени,близките му са на моя страна - виждат вината в него. Лошото е, че той си вярва като е пил,сам се измъчва,разтреперва се.
Напоследък започна да не си признава и трезвен, че греши.
Разговори не помагат. Казва, че с нещо съм го предизвикала, защото към другите хора не бил агресивен. Сърди се от моето нежелание и вечни откази да отидем някъде,аз съм му предлагала да ходи сам, поне няма опасност да се скараме,но той без мен не иска.

Помогнете ми,не издържам с вечно напрежение и страх!
Знам че много ме обича, както и аз него.
Има освен силни чувства доста положителни неща в отношенията ни, за които си струва да сме заедно.
Не искам да загубим тази любов, затова все още търпя и преглътвам. Но всичко има граници,разбивам си нервите и губя уважение към себе си,че позволявам на някой да ми причинява това.

Без него съм като мъртва,спомням си само хубавите моменти. Мисля че трябва да му помогна.
Всеки път като го напусна, започва да пие до припадък,да се самоунищожава.

Не знам как да постъпя.
Моля за съвет.