Здравейте,

Не знам как се реших да пиша тук, но вече не издържам искам да крещя, да плача,искам просто някой да ме разбере, а това не знам дали е възможно при положение, че и аз самата не се разбирам.

Знам, че ще има много хора, които ще ми кажат, че аз съм си виновна или пък ще ми се изсмеят и ще си кажат "тази пак живота е пред нея и едва ли нещо е разбрала за тези 20 г.", но това няма значение често го чувам.

Ходя с едно момче от 4 г., но това май беше най голямата ми трагедия в живота. От както сме тръгнали до сега той не е спирал да ме сменя с бившата си. Когато тръгнахме той ходеше с нея аз не знаех в последствие разбрах.

Обичам го много го обичам и повярвайте ми пробвала сам всичко възможно, за да го забравя, но не мога. А той за сметка на това не спираше да ме лъже и най странното беше, че аз просто го чувствах. Той идваше при мен прегръщаше ме,целуваше ме,а аз бях сляпа и май все още сам.

После се прибираше при нея.

Много пъти сам разбирала, много пъти сам го виждала и все си казвах това е вече, край! Не съм тичала след него, нито веднъж, не съм му се молила. А той идваше, плачеше, пада на колене и все обещаваше, че няма вече, че съжалява и иска да започнем отначало, аз се връщах при него, живеехме заедно и когато се скараме и аз си тръгна без да сме скъсали следва да ходи тя в тях и така това начало е вече 4 г.

Когато го попитам, защо го прави това щом казва, че ме обича, той ми казва, че му било жал за нея. И действително аз съм я чувала как се дере по тел., как идва до тях и плаче, но не мисля, че това го оправдава.

Не знам дали някой е разбрал нещо от това, което написах просто историята е много дълга, за да може някой да я разбере. Все пак ако някой е разбрал нещо от нея моля да ми даде някакъв съвет или мнение много ще ми помогнете.