Здравейте!

Чета всичките истории, публикувани в този сайт, може би защото се опитвам да намеря отговор на моите въпроси. Може би няма да Ви изненада нищо в моя разказ, може и да Ви се стори глупаво, но в действителност е наистина много затормозяващо и болезнено. Накратко ще разкажа моята история, без да бъда излишно разточителна.

С моят приятел сме от около 3 години заедно. Нормална връзка, без съществени проблеми, връзка изпълнена с хубави емоции и спомени...до момента, в който не разбрах и то от самият него, че има и 3-то лице...

Само да вмъкна това, че откакто съм с този човек направих съществени промени в моят живот -положителни: отказах цигарите, започнах да спортувам, да се грижа за тялото и духа си, реших да продължа обучението си и всичко това по мое желание, продиктувано, стимулирано от този човек! Бях истински щастлива, повярвайте ми!

Всеки един ден аз все повече и повече се влюбвах и се радвах, че сме заедно! Но.... Явно това не беше достатъчно за него!За последните месеци аз бях изпаднала в една жестока депресия, отслабнах рязко, почти не хапвах нищо, но най-лошото беше, че не знаех в каква посока да поема.

От една страна не исках да го забравя, а от друга-той не казваше КРАЙ, не приключваше нашите отношения. Не престанахме да се виждаме, все определяхме срокове и единственото, което чувах от него е "Незнам, незнам, незнам"...

Опитах всичко повярвайте ми -всичко..но нещата не се променяха и аз ставах все по-зле. В момента ме боли като пиша и си спомням какво преживях. А всъщност аз знаех всичко за нея, не съм я виждала, но имам чувството, че я познавам....

Въпросът беше, че явно и тя нямаше намерение да се откаже от него....затова след 5 месеца на постоянни разговори с него и на молби да му дам време "да опита" и да осъзнае какво всъщност иска...аз вече се бях примирила с факта, че ние няма да се съберем и че мечтите ни няма се осъществят, и какво стана .....отдръпнах се от него и стана това, което аз смятах ,че е невъзможно да се случи!

Една сутрин, той ме звънна и ми каза, че страшно много съжалява за всичко което ми е причинил и че вече знае, че това което иска е да бъдем заедно, дори ми предложи да живеем заедно.... Бях определено шокирана и същевременно не може да повярвам, че това се случва!

Приех го отново и сега сме заедно! Опитвам се да не мисля, но постоянно съм в напрежение и в страх най-вече, че тя няма да се откаже от него току така, въпреки, че той й е казал да не го търси и да не го притеснява па никакъв повод!

Мисля си "Ами дали той е щастлив с мен, дали не съжалява за избора си....ще се побъркам, разбирате ли....искам да му вярвам напълно както преди и да забравя, но не мога....Той е много мил с мен и ме обгръща с внимание, но аз постоянно мисля ли мисля....

Какво бихте ме посъветвали...как мога да забравя...ще мога ли някога??

Благодаря Ви предварително!