Здравейте...

Искам да споделя своя малък "проблем", който за много от вас ще е банален! Ще започна от самото начало като ще се опитам да съм максимално кратка...

Заедно сме с едно момче от около 5-6 месеца, с което всъщност сме познати от около 6 години, но никога не е имало каквато и да е било близост между нас!

Учили сме в една гимназия и след това по някаква случайност се оказа, че той учи в университета, в който и аз в Пловдив...

Започнахме да се събираме вечер и някак всичко стана от самосебе си! Той беше на квартира със свои приятели, но малко след като нещата между нас се задълбочиха той се премести при мен и след това двамата си намерихме друга квартира, в която сме и до сега.

Отначалото всичко беше повече от перфектно, за което много се радвах, защото не съм имала голям успех в предишните си връзки...Но след като се преместихме да живеем заедно в тази квартира, в която сме и до сега всичко някак стана по-различно и взаимоотношенията ни станаха по-опънати и чувствата сякаш охладняха и на моменти дори изчезнаха...

Започнаха постоянни дразги помежду ни дори ! за незначителни неща и в тези моменти се чудя какво подяволите правя с този човек, но точно след секунди разбирам колко много го обичам и колко много държа на него!

И двамата сме невероятно големи инати и може би това пречи на връзката ни да просъществува като такава, но знам че с малко повече търпение и компромиси всичко може да стане по-добро , отколкото е сега или е било преди.

От около един месец работим на едно и също място и нещата станаха още по-зле въпреки че си мислех че така ще се поуспокоят дразгите, защото освен всичко друго той е и страшно ревнив, пък и аз не отстъпвам по точки(макар че никога не съм ревнувала никой свой приятел и това чувство ми е малко далечно).

Страшно много искам нещата да се успокоят и да потръгнат така, както бяха преди, но с всеки изминал ден имам чувството че това става все по-невъзможно...

В същото време страшно много искам именно това да е човека, който ще е до мен винаги (въпреки че сме едва на по 21 години) и вече се плаша от себе си!!

Ако някой изобщо разбра за какво става въпрос и наистина има някакво ясно мнение за проблема ми нека да пише...

Благодаря на всички, които отделиха време да четат това писмо, пълно с толкова любов и отчаяние едновременно!!!