Здравейте на всички!

Истината е, че за първи път влизам в този сайт и го правя с определената цел да получа съвет и незнам...може би с негова помощ да разреша проблема си. Много се надявам, някой, преживял нещо подобно, да ми пише.

Историйката ми е следната: от около 7 месеца ходя с едно момче, в което съм страхотно влюбена и честно да си призная засега това ми е най-дългата връзка(не че продължаваме само и само да поставяме рекорди...).

На 18 години съм и може би си мислите, че на тази възраст едно момиче съвсем незнае какво точно желае да получи от една връзка, но ви уверявам, че при мен нещата съвсем не стоят така, тъй като съм излизала с много момчета и съм добила представа за това как трябва да се държи с мен и какъв трябва да е човекът до мен.

И сега съответно мисля, че съм намерила такъв субект, но проблемът е, че ни дели голямо разстояние. Виждаме се доста често,въпреки че съвсем не е достатъчно,крепи ме само мисълта,че чувствата ни са силни и все пак...

Много пъти в различни връзки съм била лъгана от партньора и сега не мога да се доверя толкова лесно. Постоянно си мисля как той има пълната възможност да излиза много по-често с някое момиче от неговия град, как всъщност той излиза много по-често с приятели! те си и приятелките си и някак си аз оставам на заден план, въпреки че той ме уверява непрестанно в противното...

Искам да му вярвам, но всеки път, когато не се чуем вечерно време по телефона или пък като се чуем,а той е в компанията на някоя близка негова приятелка-аз полудявам(не така че да му вдигам скандали де,той дори в по-голямата част от времето не го разбира).

Всъщност става въпрос за едно определено момиче, за което той казва, че няма грам сексапил в нея и няма начин той да бъде някога привлечен от нея, но самата мисъл, че прекарват толкова много време заедно, че тя му звъни да му плаче на рамото, когато стане нещо и освен това, че скоро ще станат колеги и общо взето имат толкова общи интереси...

Реших вече да не ревнувам от нея, но ако не е тя-веднага излиза някоя друга... Тогава реших да не обръщам внимание къде и кога излиза и с кого и въобще да не го мисля какво прави...

В следващия момент усетих,че по този начин ще се отдалеча неимоверно много от него и дори ще спре да ми ! пука за него,което действително е много лошо. Съвсем се обърках! в крайна сметка, за което допринесе и факта, че той каза, че предпочита по-свободното мислене,но което изключва флиртовете с непознати и изневерите,но само от моя страна-за себе си някак се подразбира от това, което говори, че не може да гарантира...

Знам само,че на този етап дори се чудя какво е бъдещето ни заедно, въпреки че много го обичам и когато сме заедно съм най-щастливият човек на света! Моля ви кажете какво трябва да направя,за да преодолея това и да продължим напред в една по-добра връзка...