Преди няколко дена приключих две годишна връзка с човек, който мислех, че наистина обичам и все още го мисля.

Бях на 19, а той на 23. Бях изпълнена с мечти за принца на мечтите и когато се появи мислех, че най-накрая съм го намерила.

В началото всичко беше като в приказките. Той беше невероятен, мил, държеше се вълшебно. Тогава за първи път повярвах, че и на мен може да ми се случи (да бъда щастлива). Защото до този момент съм удряла все на камък в това отношение или просто ме беше страх да опитам нещо сериозно. Но с него беше различно.

Той не беше като другите - интересуваше се от мен и ми казваше колко ме обича, а до сега никой не го беше правил. Сваляше ми всички видове звезди. Но нищо не може да бъде толкова хубаво.

Оказа се много ревнив. Не исках да вярвам в това, но .... Ревнуваше ме от всичко и всички, правеше непрекъснати сцени пред приятели и родителите ми, звънеше постоянно да ме проверява с кой съм и какво правя.

Измъчвах се от това и се опитвах да говоря с него, но след време разбрах, че няма смисъл и спрях. Вече ми беше по-лесно да не му казвам всичко, а да го крия в себе си.

Така започнаха и проблемите. Аз мълчах, а той не разбираше защо не говоря с него. Не можеше да ме разбера, а толкова исках.

Ровеше се в миналото ми, което за него беше просто ужасно и постоянно ми натякваше за него. Когато се карахме говореше какви ли не неща за мен на приятелите ми. Дори започна и да ме заплашва, че ще ми провали живота както аз съм сторила с неговия.

След всяка караница следваше сдобряване и така 2 години. Сега отново сме разделени, но незнам до кога.От една страна ми се иска да ми се обади, но от друга знам, че така е по-добре и за двамата.

Обичам го, но не мога да живея с него по този начин, защото той няма да се промени. А имахме толкова прекрасни планове-семейство, деца и т. н..

Сега незнам какво да правя, ако ми се обади. Помощ!