Здравейте на всички!

Чета редовно историите, а сега искам да разкажа и моята, която може да се сравни с тези от приказките, но няма да навлизам в такива подробности.

С мъжа ми сме заедно от близо 2 години и женени от няма и месец. Проблемът ,който ще споделя е изцяло в мен. Много се обичаме и двамата, даваме всичко от себе си за щастието на другия.

След вторият месец от нашето приятелство заживяхме заедно на квартира. Моментите са несравними! След сватбата се преместихме в неговото жилище - пак сме сами/наблягам на това, че сме сами защото всички знаете колко дразги могат да се появят, ако живеем с родители/.

И двамата работим, но той много рядко има почивен ден. При преместването знаете, че престой подреждане и т.н. В първият момент ми беше много неудобно да "ровя" тук там и да подреждам ,защото до преди ние да отидем майка му живееше там /премести се в друг апартамент - много голям жест признавам/ и нали разбирате, че имаше много нейни неща.

Няколко дни след работа и двамата редяхме, но за да стане по бързо в първия ми почивен ден изявих желание сама да поприбера това онова и се натъкнах на много болезнени за мен неща - сигурно се досещате - писма, снимки и бележки от предишни негови връзки.

Въпреки че знам - това е минало, не мога да ви опиша как се чувствам. Не пропуснах да му го кажа естествено.Той изхвърли абсолютно всичко пред мен, но не можах да се сдържа колкото и да исках да не се разрева пред него.

Въпреки че е минало това не мога да разбера защо се чувствам предадена и не мога да спра да се питам дали няма да се отключи неговото предишно "Аз", защо са се разделяли и защо е избрал точно мен?

Дали ще може да е само с мен докрай?

Моля ви, кажете ми как да пречупя тази ревност?

Ще съм безкрайно благодарна на всеки!