Със съпруга ми сме заедно от 10 години. Имаме две деца. Обичаме се!

Може би той ме обича повече отколкото аз него, защото през годините проблемите, които ни съпътстваха някак си ме затвориха в себе си и аз не съм вече толкова емоционален човек!

Винаги съм се опитвала да се грижа за семейството си както трябва: да е чисто и подредено, да е сготвено и изпрано. С две думи- като домакиня мисля, че се справям добре, освен това, ходя и на работа. Като майка мисля, че също се справям, защото основно се грижа за децата- вечер след работа, в почивните дни и през отпуските.

Най не ме бива като съпруга и любовница: не че не мога да ги правя тези неща, но все съм уморена и вечер когато си лягаме, предпочитам да го прегърна и да заспя в обятията му. А той е ненаситен - може да прави секс всяка вечер и казва, че веднага ме пожелава, щом се докосне до мен.

Казва ми, че не ми вярва, защото и аз съм жена, а нали знаете, всички жени са к...., Не ме е обвинявал директно, а когато го попитам казва, че знае, че не му изневерявам, но не може само с умората ми да си обясни моето нежелание за любов. Понякога си мисля, че трябва да се посъветвам с психиатър или сексолог.

Вие какво ще ме посъветвате?