Ако преди време някой ми беше казал,че ще пиша за себе си тук,нямаше да го допусна и за миг. Сега обаче сама се убедих,че наистина "никога не трябва да казваме никога".И моята история много прилича на голяма част от споделените от други жени.

Прочела съм немалко от тези истории и разбрах, че май женската участ не е много различна "и на 20,и на 30 по 2."

Аз съм омъжена от 15 години и до неотдавна си мислех, че бракът ми е щастлив. Няма да разказвам предисторията на събитията, които породиха тревогите ми.

Накратко животът ни течеше нормално като на едно средностатистическо семейство с едно прекрасно дете до момента, в който преди време съпругът ми остана без работа. Това предизвика ужасен срив и у него, и у сина ни, който навлизаше в тийнейджърската възраст и някак си изгуби вяра в много неща.И аз, и съпругът ми сме образовани и квалифицирани, но него го дискриминираха заради възрастта му(беше прехвърлил 35)и доста време не можа да си намери постоянна и сигурна работа.

Аз имах възможност та да работя допълнително и поех изцяло отговорността и грижата за семейството. Той доста време се чувстваше много зле, защото иначе е отговорен, но преди около 2 месеца си намери добра работа, животът ни стана по-сигурен и съпругът ми-по-спокоен и самоуверен.

Дотук добре, но тъй-като аз имах поети ангажименти, трябваше да продължа да работя на пълни обороти и един ден случайно установих, че той има телефонни разговори с различни жени. Някои от имената ми говореха нещо, други-не. Аз не се издадох, че имам някакви подозрения, а той не сподели нищо с мене.

Открих и смс с предложение за среща от жена, която бегло познавам, което ме накара да говоря с него. Той не прие разговора насериозно, каза, че ревността ми го ласкае, а аз започнах да проверявам редовно телефона му-нещо ,което по-рано не съм си и помисляла, че мога да направя.

Така постепенно обстановката вкъщи се промени, аз се превърнах в изнервена ревнива съпруга на средна възраст, от което той явно започна да се дразни .До един момент, в който между нас избухна страхотен скандал, последван от разговор, в който той ме уверяваше, че всичките ми подозрения са неоснователни, обидни, а аз самата съм паднала ниско с поведението си.

Аз се успокоих,но има моменти, в които отново нещо започва да ме човърка, а не знам дали по този начин няма да го отчуждя и отблъсна от себе си.Това е.

Моята професия е такава, че често ми се налага да съветвам другите, а сега аз имам нужда от съвет. Ако сте имали търпение да прочетете историята ми и ако искате да кажете мнението си, ще ви бъда благодарна.