Ето и моята история... с приятеля ми сме заедно от година и половина, той много ме обича, прави всичко за мен и детето ми - което не е негово.

Грижи се за нас и няма ден и час, в който да не ни доказва колко много държи на нас и колко много ни обича. В началото всичко беше ОК, нямаше капка ревност, но от известно време ме е налегнала влудяваща ревност-определено е без повод, но някак си не знам какво е, женска интуиция или вътрешен глас нещо ми крещи-“Той ти изневерява”.

И започвам да му казвам колко много го ревнувам, как не му вярвам.... А той дори спря да се вижда с приятелите си, спря да излиза, единствено ходи на работа(но това което ме притеснява е, че той няма никакво работно време и работно място, понякога излиза от вкъщи например в 14ч и се прибира в 22ч) и оттам в къщи.

И ми повтаря постоянно, че няма за какво да го ревнувам, колко му е болно, че не му вярвам и знаете ли....снощи ми кажа ти не ме обичаш, ти само си привързана към мен.толкова много ми стана мъчно от тези му думи и се замислих-дали пък не е прав....но не мога да спра да мисля, къде какво прави, дали пък не ми изневерява сега....не му ровя в телефона, не мога да си го позволя...той ми казва, че не ми е изневерявал, но ако продължавам да го ревнувам без повод щял да ми изневери...

Аз мисля, че това е само една оправдателна фраза на мъжете, за да имат после с какво да се извинят, като кажат, ето ти ме подтикна...

Понякога си мисля, че съм ужасна, но друг път си мисля, че всъщност няма мъж на тази земя, който да не изневерява!

Колкото и да обича половинката си, просто така е устроен света. Но ужасно ме боли, искам да изтръгна това ужасно чувство от себе си, защото то ме изяжда и убива любовта ни.

Помогнете ми.