Нямам голям опит с мъжете, затова моля за вашето мнение. От няколко месеца имам приятел, с който се разбираме чудесно.

Единственият ни спор е за едно негово бивше гадже. Тя е самотна майка, има малко детенце и още докато е била бременна му се е обадила: "Чакам дете, ще помагащ ли?"

Той е много състрадателен, има добро сърце и разбира се от тогава е до нея. Тя няма близки и той казва, че винаги ще и помага с каквото може.

Привързан е към детето и и според мен тя го манипулира чрез него. Отначало се зарадвах, че и помага, че ходи да и гледа детето когато му се обади, приех всичко нормално. Оказа се, че вечер той остава да спи у тях, пият си ракийката, готви, взима душ у тях, чувства се като у дома си. Тогава усетих, че ревнувам.

Опитах се да приема това приятелство. Той твърди, че не я приема като жена, тя него също. Един ден не издържах и му казах какво мисля. Той и е дал и едната си кола и тя я ползва повече от 3 години, като поддръжка и всички разходи са за негова сметка.

Смени си работата, наложи се да вземе пари на заем, част от които още не е върнал. Но ето, повреди се колата и той направи всичко възможно да я оправи веднага, за да не остане тя без кола.

Казвам му когато спорим, че тя просто го използва, поисках от него да си вземе колата, но той отказа. А ми говори красиви думички, че аз съм жената, която е търсил цял живот, че аз съм всичко, което има, че не иска да ме загуби.

Звучи много убедително. Но ...... готов е да ме загуби, защото накрая това ще стане, но да продължи да и помага.

Вярвах му, все още ми се иска да вярвам, но помогнете ми да разбера това приятелство. Тя си има приятел, не е сама, защо продължава да приема помощ от него.

Хора, кажете ми, аз ли съм много лоша, не съм състрадателна ли, много ли искам от него, аз ли не го разбирам...