Аз съм жена на 22. Искам да споделя нещо много лично, което прилича на една от многото банални истории...но всъщност това е моята история, която преобърна вижданията ми за живота и отношението ми към мъжете.

Преди да срещна моето слънце преди 5 месеца не си давах сметка за това, че всеки предишен път когато съм флиртувала с някого или съм имала незначителна за мен авантюра съм оставяла тъга и копнеж в сърцата на хора, които и до ден днешен не спират да ми повтарят, че винаги ще бъда за тях тръпка и никога няма да ме забравят.

Изобщо връзките в тиинеиджърските години макар да изглеждат смешни и детински оставят най - ярките спомени и променят малко или много хората...Та сега да продължа с историята...какво мога да кажа, освен че се влюбих и му вярвах безрезервно...макар да знаех, че има друга приятелка, в друг град, с която се виждат не много често.

Той ми обеща че ще и каже за нас и не след дълго ме увери, че е приключил отношенията си с нея. Аз му повярвах, защото и той даваше вид, че много ме обича също както и аз него. Всичко вървеше добре, докато не му се наложи да замине за няколко дни...и когато се върна на въпроса "Видяхте ли се?" отговорът беше повече от ясен :"Не, разбира се"...Аз дори не се усъмних...но след няколко дни видях снимки...те заедно на някакъв купон и се почувствах ужасно.

Не знаех дали щом ме е излъгал за толкова дребно нещо можех да му вярвам, че снимките са само от случайна среща на купон и че не е имало продължение...Исках да прекратя отношенията ни, но той ме молеше да останем заедно, а аз толкова много го обичах и все още го обичам...и преди няколко вечери реших да му простя...

Сега се чудя дали постъпих правилно като реших да го проверя и му казах че съм спала с един мой приятел и го помолих да ми каже дали и той не е бил с бившата си приятелка..казах му че ще бъдем квит...а дори не подозирах, че както си лежахме ще чуя най - ужасното нещо..:"За да ми е чиста съвестта ще си призная че го направих"

Аз...полудях, разтреперих се и започнах да викам "Как си мислиш, че бих могла да бъда с друг, когато толкова те обичам?!"

И той се стресна...започна да увърта "Аз всъщност те пробвах..." Сега да му вярвам ли? И на кое по точно да вярвам? А го обичам повече от всичко и когато го видя омеквам и всичкия ми яд и болка се изпаряват...

Какво да правя, объркана съм...Не мога да погледна никой друг, а не мога да продължа и с него защото вече му нямам доверие...