Здравейте мои изповедници!

Ще ми се пръснат душата и умът от притеснение,ярост и болка.Преди известно време събрах сили да разкажа на някого за моя проблем и това бяхте Вие/\"Наш проблем-мой проблем\"отпечатана в ПРОБЛЕМИ/,споменавам го защото сегашните ми ядове са продължение на гореизложеното.Всеки ден съпругът ми ме взима от работа.Във въпросния ден той ми звънна по телефона,за да ми каже,че ме чака за да се прибираме.Слизам,качвам се в колата,поздравявам,смея се/не че има за какво да съм усмихната/ и започвам да разказвам весели ситуации от работния ден.В един момент ми се задава въпросът с кого съм говорила по телефона преди да ми се обати той,защото звънял,а моят е бил зает.

За момент се замислих/връщах си спомените/ и казах,че не съм разговаряла с никой и така пътуването продължи с мълчание от негова страна.Спряхме колата пред блока и в един момент той вади телефона си и ми казва в колко ми е звънял и ми предлага да си проверя телефона.Просто го погледнах и нищо.Влизаме в къщи и той продължава да настоява.

Полудях!Цялото ми тяло започна да ми трепери от яд премесен с чувството за унижение и обида.Взех телефона и пред очите му зацъках регистъра с обажданията.Явно за него това не доказваше нищо и реши,че ще се сърди най-демонстративно.На сутринта тръгна за работа ,без да каже една дума.Изчаках известно време ,защото кара децата на училище преди да отиде в офиса и му звъннах по телефона.Направих го защото нямах обяснение на тази ситуация.

Зададох два въпроса:Ревност?или Липса на доверие?

Не получих смислен отговор.Просто от другата страна констатираха,че най-добрата защита била атаката.

С нищо през съвместния ни живот не съм дала повод за това да ми няма доверие.Нито имам живот извън семейството,нито съм изневерявала.

Как да постъпя?Какво да кажа?
Ей ,богу нямам сили вече!