Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Ревност
Ревността ме подлудява
От: Ива, 22.05.2007
Имам приятел от по4ти 3 години. Аз съм разведена с 2 деца, които той приема, но родителите му като разбраха, че е с мен започнаха да му създават проблеми и да го карат да се разделим.
В началото всичко беше наред и не усещах някаква промяна в него, но когато родителите му се върнаха от чужбина, той замина на море с тях. Точно когато им свърши отпуската, дядо му получи инсулт и той замина на село да го гледа. Идваше се от време навреме, но основно си беше там. Разбирах го, но когато и да го потърсех той все беше някъде с приятели и започна да ми се струва, че използва ситуацията като претекст да не се прибере при мен.
След време дядо му почина, а той продължаваше да си остава на село. Няколко месеца след това приятелят ми замина в чужбина при родителите си, работи 3 месеца и се върна. Докато беше там постоянно ми се обаждаше и ми се кълнеше, че много съжалява, че ме е оставял сама и т.н. и че когато се върне няма да се отлепи от мен, а когато си дойде постоя 2 часа и пак си замина на село.
Вече 2 месеца продължаваме по същия начин идва от време навреме съботите и неделите прекарвам с децата си, а той на село при баба си и приятелите си.
Преди няколко дни започна да му прозвънява непознат номер и аз го накарах да звънне, а той отказа и аз набрах номера и вдигна момиченце поне така звучеше.
В мен избухна такава ревност, че му поставих ултиматум, ако не звънне да говори да си събира нещата и да си заминава, а той не се обади скарахме се много лошо той си замина на село, а на другия ден дойде да си събира багажа, събра една част и се сдобрихме.
В момента пак си е на село, след 1 месец заминава отново в чужбина, а мен съмненията не ме напускат и най малкото отклонение в поведението му ме карат да ревнувам.
Много често си задавам въпроса има ли смисъл такава връзка?!
Ще ви бъда много благодарна, ако ме по-съветвате как да постъпя и дали ревността ми е основателна, защото сам малко недоверчива бившият ми съпруг ми изневеряваше, затова и се разведох и може би е останал отпечатък от миналото в съзнанието ми, което ме кара да не му вярвам.
В началото всичко беше наред и не усещах някаква промяна в него, но когато родителите му се върнаха от чужбина, той замина на море с тях. Точно когато им свърши отпуската, дядо му получи инсулт и той замина на село да го гледа. Идваше се от време навреме, но основно си беше там. Разбирах го, но когато и да го потърсех той все беше някъде с приятели и започна да ми се струва, че използва ситуацията като претекст да не се прибере при мен.
След време дядо му почина, а той продължаваше да си остава на село. Няколко месеца след това приятелят ми замина в чужбина при родителите си, работи 3 месеца и се върна. Докато беше там постоянно ми се обаждаше и ми се кълнеше, че много съжалява, че ме е оставял сама и т.н. и че когато се върне няма да се отлепи от мен, а когато си дойде постоя 2 часа и пак си замина на село.
Вече 2 месеца продължаваме по същия начин идва от време навреме съботите и неделите прекарвам с децата си, а той на село при баба си и приятелите си.
Преди няколко дни започна да му прозвънява непознат номер и аз го накарах да звънне, а той отказа и аз набрах номера и вдигна момиченце поне така звучеше.
В мен избухна такава ревност, че му поставих ултиматум, ако не звънне да говори да си събира нещата и да си заминава, а той не се обади скарахме се много лошо той си замина на село, а на другия ден дойде да си събира багажа, събра една част и се сдобрихме.
В момента пак си е на село, след 1 месец заминава отново в чужбина, а мен съмненията не ме напускат и най малкото отклонение в поведението му ме карат да ревнувам.
Много често си задавам въпроса има ли смисъл такава връзка?!
Ще ви бъда много благодарна, ако ме по-съветвате как да постъпя и дали ревността ми е основателна, защото сам малко недоверчива бившият ми съпруг ми изневеряваше, затова и се разведох и може би е останал отпечатък от миналото в съзнанието ми, което ме кара да не му вярвам.
