Здравейте на всички!

За пръв път се решавам да споделя нещо толкова лично с толкова много хора, още повече че ужасно се срамувам от това, което направих.

Накратко за моята история- на 32 години съм, живея с човека, който обичам вече 4 години. Накратко- усъмних се във верността му, нямаше причина, но изведнъж нещо ми стана и реших, че ми изневерява.

Срам ме е да си призная, но му прерових телефона. Извадих всички пропуснати, приети и набрани повиквания. Позвъних на всяко от тях. Навсякъде ми отговориха мъжки гласове, само на едно от обажданията вдигна жена. Лесно разбрах коя е- оказа се жена, чието работно място е било близо до това на мъжа ми, но сега тя не работи там. И. не можа да даде никакво обяснение защо от неговия телефон има повикване към нейния номер. Каза, че се познават, говорили са, пили са кафета като колеги/ работят в една и съща сфера/, но нищо повече. А откак била напуснала, изобщо нито я е виждал , нито я е чувал.

И отново се върнахме на въпроса- как тогава се е озовал номерът й в неговите набрани повиквания. Не получих смислен отговор. Не знам какво да си мисля. Но така или иначе, не спрях дотук. От съвсем друга карта й написах съобщение, писах й че сигурно не ме помни, но съм й била клиентка и че се интересувам от един човек, който предполагам, че тя познава.

Поисках й информация за него, уж, че той проявява интерес към мен, пък аз не го познавам добре и не знам дали си заслужава изобщо. За моя изненада тя се върза, веднага ми отговори, че не може да си спомни коя съм, но ако искам, можем да се видим и да ми даде подробностите, които ме интересуват.

Разменихме си по 2-3 есемеса , дори й се обадих по телефона и си уговорихме среща. Срещата е утре и се чудя дали да я отменя, чудя се дали не правя най- голямата глупост в живота си, чудя се дали съм готова да чуя това, което тя може би ще ми каже.

Грешката ми беше, че изобщо си позволих да му преровя телефона и да посея още по- големи подозрения в душата си. Защото сега знам, че каквото и да ми каже тази жена аз ще чуя само това, което с някакво идиотско мазохистично очакване искам да чуя- а то е , че мъжът ми е женкар, че е изпосвалил поне половината от жените в обкръжението си, че постоянно си търси сексуален отдушник и т.н и т.н

Дори тази жена да ми говори най- хубави неща за него, аз пак няма да й повярвам,знам това- ще си помисля, че К я е предупредил, че съм заподозряла нещо, тя ще се досети коя е "непознатата" и ще се опита да ме преметне по друга линия. Аз ли съм побъркана ревнива параноичка, дето си мисли глупости още повече- прави глупости в една зряла възраст или рискът си заслужава?! Не знам.

Моля ви, помогнете ми с вашето мнение, знам, че докато публикуват писмото ми, нещата ще са се изяснили или влошили, не знам, но моля ви- пишете ми за съвет.

Недоверието ми към него убива връзката ми, тормози ме, разяжда ме като отрова.

Тормози и него, разбира се. И даже и наистина да не ми е изневерил, осъзнавам, че с това си поведение сама ще го тласна в прегръдките на някоя друга.

Помогнете ми! Въпреки цялата си подозрителност го обичам много и не искам да го загубя. Не още!