Здравейте, благодаря ви за всички изказани мнения. Наистина се чувствам много глупаво, че си позволих да стигна дотук. Извинявайте, че толкова забавих продължението на историята, но няколко дни бях претоварена на работното си място и в общи линии не ми остана вдъхновение за разказване. Приемам напълно коментарите ви и не се обиждам от тях- това исках и това- получих- поглед отстрани.

Сега е честно от моя страна да не ви държа в неведение и да ви разкажа остатъка от историята. В крайна сметка след дълги вътрешни борби се отказах от идеята за среща, тъй като и в мен накрая надделя мнението, че постъпвам идиотски.

Изпратих един последен смс на девойката, в който й обясних, че нямам възможност да се видя с нея, тъй като в удобното за нея време аз съм заета, казах й, че ще се обадя допълнително и всичко беше дотам. За да не се подлагам на повече изкушения, изтрих номера й. И престанах да мисля за този вариант.

Сега идва ред на още по-тъпото, което направих в този труден за мен момент. Същата вечер, когато приключих с тази история, понеже съвестта безнадеждно ме гризеше, признах на моичкия всичко, което бях натворила.

Посмяхме се доста- аз малко насила, а той -от сърце. Нито ме упрекна, нито ми каза нещо нараняващо, обясни, че даже се чувствал поласкан, защото само човек, който обича много, може да прибегне до такова нещо.

Призна, че и той ме ревнува, и то много, при което аз останах безкрайно изненадана, защото никога не го е показвал, никога не е правил дори опит да ме ограничава в каквото и да е, напротив- винаги ми е оказвал подкрепа във всичко.

Истината е, че той е много по- разумен от мен, знае, че ревността убива всичко. А аз в някои моменти се водя само от емоциите си. Дори и всичко това, което ви разказах в първата част на разказа си, да е вярно, всички вие, които казахте, че ако той иска да ме лъже, аз не мога да го спра, сте абсолютно прави. Да, така е. Знам това, но исках, ако има нещо да го спра навреме.

От онази вечер нито един от нас не е повдигнал въпроса. Правим се, че нищо не се е случило. Той оцени това, че му се доверих, разказвайки за глупостта, която бях направила. Защото можех и да скрия от него, никога нямаше да разбере, защото самата жена от телефона му изобщо дори не заподозря с кого си пише така приятелски. Ако бях премълчала за стореното, това щеше да означава, че го лъжа аз- аз, която винаги съм твърдяла, че винаги трябва в една семейна двойка да се казва истината, колкото и да е тежко това. Поне за себе си предпочитам горчиво лекарство вместо сладка отрова. Именно заради това направих цялата тази глупост.

Но се оказа всъщност, че посегнах не към лекарство, а към некачествената дрога на съмнението. Ако ме лъже, ако е такъв блестящ актьор, това е негов проблем, не мой.

Истината винаги излиза наяве. А на упреците, че съм направила всичко, защото страдам от излишък на свободно време- не е така. Работя на пълен работен ден, студентка съм, уча за изпити в момента, грижа се за нашия дом и всеки мой ден е запълнен.

Понякога нямам време да бъда жена на мъжа си. И опасението им беше, че докато аз се правя на тъкачка- многомашинничка, моят мил си е намерил това, което понякога му липсва.

Благодаря ви още веднъж за съпричастността и разбирането. Това с мен трябваше да се случи, за да си науча урока. А той е - да не търся под вола теле. Дано не ви се наложи някой път и вие да го направите!