Здравейте!

Искам да споделя моята история , за някого сигурно банална и не толкова интересна......

По принцип трудно се влюбвам или по - скоро рядко ме заинтригуват до толкова мъже, че да мисля за тях нощем преди сън, да си свиркам по улиците, да ставам с усмивка макар да имам невероятните проблеми и т.н.., общо взето знаете за какво ви говоря : влюбена съм.

Той е прекрасен забавляваме се истински.Осъмваме с разговори и разходки.Забавляваме се неимоверно.Даже работим заедно и всичко е перфектно....НО...

Но преди 2 г. той е имал приятелка която много е обичал (тя не е българка), преминавал е невероятно много километри заради нея...е накрая са се разделили т.е тя го е зарязала и той е страдал известно време.

Истината е че мен това ме плаши.Не сам сигурна че я е забравил.Той твърди че това е минало, че тя е надалеч, че когато хората не се виждат се забравят.

Ревнувам от цялата тази история. Не искам да съм на второ място(кой ли иска?!) в сърцето му.

Незнам самонавивам ли се ....

А имаме и сериозни намерения.
Моля за вашите съвети.
Благодаря предварително!!!