Здравейте на всички.

Направо започвам с моята история. С приятелят ми сме заедно от вече 4 години. Аз съм доста по малка от него, но това не ни пречи по никакъв начин. Той е разведен с дете на 10г. И точно там е проблемът - детето. Ревнувам го от него.

В началото не беше така, но сега колкото повече връзката ни става по - сериозна, толкова повече аз го ревнувам. Детето живее при майка си в друга страна и идва през ваканциите. То също не ме обича и винаги прави така /с молене, плачене и сърдене/ да е на неговото, най вече в случаите когато вижда, че аз искам нещо друго.

Приятелят ми го защитава като ми обяснява че той е малък и не разбира - напротив, разбира много. Гледа по всякакъв начин да отдалечи баща си от мен. Като седнем да си говорим нещо, веднага ни прекъсва и започва да говори нещо на баща си, или го кара да ходят да играят на компютъра или измисля нещо друго. Като е там, с приятеля ми не можем да си кажем 2 изречения.

Всички наши познати виждат това, само моя приятел НЕ. Говорили сме малко по тази тема, той подозира за отношението ми към детето му. Винаги се е чувствал между чука и наковалнята.

Много го обичам, но това дете ме съсипва. Не съм детемразка, напротив - обичам много децата, но с това дете не може да се получи.

Кажете ми къде е причината, в мен или в детето? До кога ще е така? Не мога да чакам да порасне.

Благодаря предварително.