Здравейте и от мен.

Писала съм тук, като съм давала моята гледна точка по дадена тема, но сега искам да разкажа за една моя история.

Значи съпругът ми е ревнив, просто сме станали параноици, той си мисли, че правя нещо, аз на всеки негов по-такъв въпрос скачам като ужилена. Били сме млади и пак е бил такъв без да има причина.

С годините - да имала съм връзки, подозирал ме е, но никога не ме е хващал и мисля да не го допускам. В момента имам виртуално-реална връзка с човек от другия край на България. За да се видя с него (което е 1-2 за има няма 3 месеца) - то лавирам по всякакви начини, намесвам колеги, познати, приятелки, но знам,че така не мога да я карам до безкрай-сама не мога да се справя.

Да, доста от вас ще ме заклеймят, но аз с нищо не ощетявам сем. живот, супер домакиня съм, майка - абе въобще жена мечта.

Имам нужда от личен живот и всеки го има. Освен това, с основателните ревности (които почти ги няма) има и доста неоснователни. Ревнува ме от колеги, работа. На нова работа съм, не бих могла, пазя си авторитета, това е лудост - постъпваш и тръгваш нагоре с краката - абсурд...

Наблюдава ме, следи поведението ми и не мога да си поема въздух. Изглеждам за моите 37 г. перфектно миньонче, не съм надарена, но съм готин събеседник и човек.

Не искам да напускам съпруга си, искам по някакъв начин да си върна доверието.

Кажете ми дами, вие ако сте били в подобни ситуации как се справяте, как градите авторитет. Благодаря ви, че прочетохте всичко това.