Здравейте, пише ви една жена на 29 години. Може би в скоро време трябва да направя равносметка на живота си.

Понякога съм искала да не го срещам...Той се появи някак случайно. Милен. С красиво тяло и привлекателна усмивка. Интелеигентен и забавен, много талантлив и чувствителен. С него имахме общи интереси по нета.

Първоначално изпитах привличане от интелекта му и си казах - ще ми бъде приятел. Да, но често ме провокираше, създавах си илюзии, мислех за него. Общо взето му говорех глупости. Не исках да се издавам. Дори съм го шокирала с разни излислени истории. Той сякаш ми вярваше.

Понякога ми споделяше за предишните си връзки и дори за една настояща, която била обречена, Аз попрекалих със изповедите пред него, но всичко това защото нямах желание да се разкривам. Много ми се искаше да го видя. Видяхме се наистина. Той ми казваше, че усеща как се влюбва в мен. паралелно контактуваше и с друга. С нея разменяха искри. Знаех някак с друго сетиво, че е говорил за любов и на другата и не можех да разбера дали наистина ме обича.

Изпитах ревност към тази жена, макар , че той все още едва я познаваше. Исках да му отмъстя, да го накарам да страда. Но не го направих. Реших да не се поддавам на емоциите. Той беше много привлекателен за жените. Представях си много пъти как иска да ме нарани. Всъщност наистина го направи и то няколко пъти. Простих му, защото се стараеше, изглеждаше, че не иска да ме загуби. Казваше, че е глупак... Че го прави.... Аз може би съм малко комплексирана, но съм хубава. Сексът с него беше някак страстен, но може би не си паснахме много.

Твърде сме различни. Може и така да си въобразявам. сподели ми, че не се е чувствал така с никоя друга и иска да ме запази завинаги... Но да запази и другата... Защо ли...Въпреки това изпитах непреодолимо желание да бъда с него. Той ми споделяше същото. Ядосваше се , когато не успявахме да се чуем...Постоянно се търсехме. Милен говореше доста за другата жена, за проблемите помежду им, искаше да му помогна сякаш... Знаех, че е красива и са много близки.
Разбрах, че е влюбена в него и също много ревнива. Аз криех ревността си, не исках той да разбере истината, но все пак я разбра. А аз от своя страна страдах, защото не чувствах сигурност. Бях се разделила с предишния си приятел вече. Знаех, че искам да съм с Милен. Но той ме разкъсваше, когато усещах, че мисли за другата или поне така си въобразявах. Как да зная истината, не мога да вляза в съзнанието му...нещо в него ме привличаше... нещо бездънно, знаех, че всяко страдание, което съм изпитала, не е било напразно. Въпреки всичко победих съперницата си.

Веднъж сънувах, че с него живеем заедно и имаме дете, но той е затворен и тих и сякаш отчужден от мен. Сякаш го влече нещо далечно. Усещах в съня, че тя е причината. Разбрах, че иска да бъде с нея, че е обичал нея, но е предпочел мен от гузна съвест... Беше просто сън... Или подсъзнанието ми...

Сега сме заедно. Той не иска да се разделим. Казал ми е, че другата е само минало и не иска да знае за нея. Струва ми се , че причината е, че тя го е наранила. Уверява ме, че той е поискал да бъде с нея заради мен, защото се страхувал, че ме обича прекалено много. Било му е лесно да е с нея, забавлявал се, но мен е искал за жена...

И как да му вярвам... Той наистина беше прекъснал всички контакти с въпросната жена. Тя е страдала много, защото го е обичала и то много силно. Много време не е могла да го забрави.

А аз все още я ревнувам. не я познавам изобщо, може би по нета, но това не е истинско. Понякога си мисля, че аз съм онази, която е разрушила любовта, но как да узнаем нещо, което отдавна е погребано. Или може би не...

Може би един ден ревността ми ще бъде причина да го изгубя. Въобразявам си прекалено много...А какво ли мисли тя...