Много мислих преди да ви разкажа за моя проблем.
Други едва ли биха го нарекли проблем,но за мен се оформя като такъв.
На 22 години съм и момчето,с което съм беше и първото момче живота ми.Никога не е имало друг.Всичко между нас си беше страхотно докато не започна това.
Ревнувам от бившите му приятелки. Просто самата мисъл,че е бил с други,че когато ги срещнем по улицата,той знае как изглеждат голи....Знам,че звучи идиотски,самата аз не се разбирам....
Имам чувството,че ме сравнява,че изглеждам като глупачка,с която никои никога не е искал да бъде.Оттам нататък изчезна и удоволствието от секса.Не,че напълно го няма,но просто се чувствам като тази,чието място не е там,която не прави нищо като хората.
Той хиляди пъти се опита да ме успокои,че не е така,изхвърли всичко,което напомняше за тях,но това не ме кара да се чувствам по-добре.
Предложи ми брак или като за начало поне да живеем заедно,но се страхувам.Тази моя фобия от бивши не ми дава мира.Знам ,че не е така,но понякога мисля,че е с мен само защото не може да е с някоя от тях, защото не се е получило. И ме боли,а знам,че не е така,че хиляди пъти в последните 2 години е доказал,че никоя няма значение,освен аз и пак....От друга страна понякога се питам,какво ли в да си с друг,различен....Даже му натяквах,че той е имал,и то доста,а аз не...
Приятелките ми имат и деца вече,ако им разкажа,че на 21 бях девствена и че обмислям да живея с първия и единствения,ще решат ,че съм луда или че се шегувам.Казват,че никоя не е умряла с един,но аз май ще съм този рядък тип. Знам,че съм млада и че нищо не се знае,но съм верен човек и обичам приятеля си,не бих му изневерила.
Къде ми е проблема? Чувствам се някаква второ качество,дето само едно заблудено момче е поискало да е с нея. Знам,че преди също е имало момчета,които са били поне малко заинтригувани от мен,но тази мисъл сега,че аз нищо не струвам,че нямам грам женственост и сексапил толкова ме е обхванала,че сама си вярвам. Толкова сериозно го приемах , че една вечер приятелят ми ми каза:
-Добре,щом това ще те направи щастлива - излез,докажи си,че си харесвана,преспи с някой ако искаш само спри да се самонаказваш,остави миналото,където му е мястото и моля те се върни при мен.
Незнам сега толкова ми се разклати ценностната система,че незнам гордост ли е или срам да прекараш живота си с първия мъж?Дали някога на човек не му омръзва да е този вид рядък екземпляр и не опитва все пак и нещо друго?Какво да направя,за да се отърва от кошмарите за бивши.
Опитвах се да си намеря нещо,заради което да се гордея със себе си.Започнах с професията си-икономист съм,завърших два университета паралелно един в България и един в чужбина.Сега започнах магистратурата си в университета ми в чужбина,говоря свободно 5 езика,но това не ми помага да разбера себе си................
Явно само със себе си не съм открила език и дори една ограничена сервитьорка ми отравя живота със съществованието си в живота на моето обичано момче.
Обсъждах това и с него,но ми се иска да не го измъчвам повече и затова пиша на вас. Знам,че проблема неможе да изчезне.Той просто е бил с тях,спял е с тях,а аз не съм с никого...........
До тук ми беше ясното,от тук нататък незнам. Знам само,че никой не ме е обичал така,не се е грижил така за мен и не ме е подкрепял така безрезервно.Той с нищо за тези две години не е заслужил недоверието и подозренията ми,но тях го има.Сигурно в себе си не вярвам.
Помогнете ми,ако поне вие имате идея как....