Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Ревност
Живея в непрекъснат СТРАХ...
От: sadly, 21.01.2008
Не зная от къде да започна...
С моя приятел ходим от близо половин година. Тръгнахме лятото на морето. Пропуснах да спомена че сестра ми и брат му ходят от няколко години. Те решиха да ни заведат на море, без ние да знаем за взаимното си присъствие. И така - изкарахме си едно неповторимо море. После продължихме да се виждаме, дори когато се прибрахме.
Всичко си беше ОК, докато той не започна да иска да властва в нашите взаимоотношения.
Обичам го страшно много и може би само заради това съм още с него, защото нищо друго не ме задържа с него вече.
Изживели сме както невероятни моменти, така и много лоши, но да не се отклонявам много от темата. През деня не се чуваме често, аз му пиша смс-и, на които не получавам отговор. Когато спра да пиша ми се кара, сърди и т. н. защо не съм му писала.
Той ми пише само и единствено вечер. Чувствам се доста пренебрегната. Редовно му звънят "колежки" , за които нямам право да му кажа нищичко. :( Но на мен някой, ако ми се обади светът се преобръща...
Не мога да излизам никъде! Той ходи, където си поиска!!! Живея в непрекъснат СТРАХ да не ме види някъде, че съм излезнала и т.н.
Не мога да го зарежа, защото не бих могла да живея тогава. :(



