Някога бяхме голяма и весела компания. Постепенно вижданията ни намаляваха, събиранията също. Просто житейския път ни пое в различни посоки.

Едно от семействата продължи да поддържа връзка с нас, докато в един момент се усъмних,че между мъжа ми и жената от др.семейство има нещо повече от чисто приятелство.

Не интимна връзка, но дълбок интерес.Усетих интереса на мъжа ми към нея. Имаме 8 год.брак. Тя също флиртуваше с него, пред очите ми, прикривайки всичко зад добро приятелство.

Категорично преустанових отношенията с тях. Споделих опасенията и страха си с мъжа ми. Той отрече да е имало каквото и да било м/у тях. Казах й и на нея, че така няма да продължи, и уж всичко приключи.

Докато наскоро разбрах че те отново се виждали, да, за малко,уж случайно, пред очите на мои близки, откъдето и разбрах, естествено-той не казваше. Извинението му бе, че се виждали защото мъжа ми продължава да поддържа връзка с нейния - пият кафе, разговарят, излизат." Аз какво да направя, че точно тогава и тя идва да види мъжа си"-неговото оправдание...

Скарахме се... Но след това отново се повтори. Казах му че това минава границите, защото той знае колко скептично и отрицателно съм настроена към нея. Когато го заплаших че ще й се обадя за да й обясня някои работи, той категорично ме спря...

Усещам че я защитава, и това ме разбива. Не ми се иска да се виждат.Поведението им е като на най-близки приятели. НАГЛО.

Питам го защо не й каже, че не ми е приятно, той отговаря - утре ще й кажа. И така няколко пъти. Пред мен твърди, че не я понася, а в същото време нищо не предприема за да преустанови контакта с нея.

Незная ако отново разбера какво ще направя. Но се убеждавам, че с викове и скандали няма ефект.