Здравейте!
Аз съм едно обикновено 22 годишно момиче.
Моята история е доста странна и на много хора може да им се види смешна, но всичко това наистина се случва с мен, и сърцето ми страда.
В чат се запознах с интересно за мен момче, с което много си допаднахме, постоянно си намирахме общи и интересни теми на разговор, беше ни забавно заедно. В продължение на два месеца всяка нощ си пишехме, говорихме, виждахме се онлайн с уебкамера тъй като е извън България.
През това време нещата се задълбочаваха, появиха се чувства и от моя, и от негова страна, обещахме си като се върне октомври наистина да бъдем заедно, а не само виртуално.
И така всяка нощ с нетърпение очаквах да се появи, бях лудо влюбена. Колкото чувствата ми ставаха по-силни,толкова по-големи съмнения се пораждаха в мен. РЕВНОСТ - качество, дадено ни да разрушава най-прекрасното, което се случва на човек - ЛЮБОВТА.
От начало започнах да го разпитвам, за бившите приятелки, търпеливо без притеснения ми разказа всичко и ме увери, че иска аз да съм единствена за него. По начало аз съм доста ревнив човек и мисълта, че е далеч от мен и не знам какво прави ме доведе до самоубеждението, че може би там си има друга.
В разговорите ни той долавяше тази моя ревност и ми каза, че няма за какво да се притеснявам, че само работи там (в интернет зала) и с нетърпение чака да се върне в България при мен и, че ако продължавам в този дух, ревността всичко ще развали между нас.
Обясних му, че съм ревнива и не искам да е така, а той ми обеща да ми помогне да се справя, стига и аз да полагам усилия за това. Но един ден не се сдържах и започнах да го критикувам и обиждам, нарекох го най-големият женкар, нараних достойнството му. Той само ми каза, че в момента не мисля трезво и не знам какво говоря, затова е по-добре като се успокоя, тогава да говорим. Не мислех много в този момент и си казах "Гледай, даже не му пука за мене, не иска да говори с мен." И продължих с обидите като на края му казах сбогом, че всичко свърши между нас.
После осъзнах грешката си и го помолих за прошка. Отвърна ми, че много съм го наранила, и че тази ревност само ще пречи на връзката ни и трябва да се науча да не ревнувам, иначе нищо добро не го очаква с мен.
Даде ми един, единствен шанс, при условие: в продължение на една седмица в разговорите ни (само по един час на ден, не повече), ако не успея да го убедя, че съм се променила, да забравя всичко.
Това ме потресе, чудех се да вярвам ли на този човек, да повярвам ли в мечтите си. От друга страна сърцето ми се късаше, исках да бъда с него. Но най-трудното сега пред мен е как да докажа, че съм се променила и способен ли е човек да се излекува от ревността.
Знам, че ако не заради него, то заради мен самата трябва да се променя, "за твое добро е" ми казваше той.
Не искам да го загубя.
Помогнете ми!
Предварително Ви благодаря!