Коментар на редакционния психолог на списание ТЯ!

Здравейте, Миличката!
За някои хора ревността е задължителен белег на любовта, за други - непосилно бреме. Твърдите, че във вашия случай тя затормозява и вас и партньора ви. Отвъд една умерена здравословна доза (мерило за нея е и двамата партньори да се чувстват ОК), ревността става невротична. Очевидно така е и при вас. За да се освободите от „хватката“ на невротичната ревност, е нужно да осъзнаете къде са нейните корени във вашия случай.
Обикновено вкопчването в партньора и изискването на абсолютни гаранции за това, че той изцяло и недвусмислено ни принадлежи, говори за някакви вътрешни страхове.
Моля ви да изясните за себе си от какво най-вече се опасявате: Да не изгубите приятеля си? Да не се окаже, че можете да бъдете заменена? Или да не останете сама? Разбира се, може да имате и други опасения, които само вие си знаете. Когато изясните това, е най-добре да поговорите с приятеля си. Споделете един на друг какво точно ви кара да се чувствате зле и какви са допустимите параметри на лично пространство за всеки от вас.
Нереалистично е да очаквате, че има веднъж завинаги гарантирани взаимоотношения. Нужно е постоянно да се грижим за себе си и за връзката си, за да събуждаме у партньора желанието да ни дава внимание, грижи, топлота, разбиране, нежност, секс и т.н.
Ревността се „свива“ до здравословни граници, когато във връзката има взаимно доверие. А такова се изгражда с много разбиране и приемане, с прозрачност – понякога трудна, но не и невъзможна задача.