Здравейте, приятели!

Искам да споделя с вас и моята история и да ви помоля за съвет или поне за мнение по моя объркан въпрос... И така, с приятеля ми сме заедно вече от 3 години и половина, близо три от които живеем заедно, на семейни начала, както се казва. Колкото и да зучи пошло, той наистина е човекът, с когото си представям да създам семейство и да прекарам остатъка от живота си.

Всичко вървеше по мед и масло, докато не се появи тя-колежката, добрата приятелка на моя приятел. В началото излизахме заедно с нея и с други общи приятели, забавлявахме се страхотно и дори през ум не ми е минавало да го ревнувам заради нея.

Причината е, че нашата връзка се основава преди всичко на безрезервно доверие един към друг и на разговор помежду ни за каквото и да е. Той никога не ми е давал повод да го ревнувам-не престава да ми повтаря, колко ме обича и да ми го доказва всеки Божи ден. Знам, че звуча като някоя заслепена от любов глупачка, аз самата не вярвах, че е възможно да обичам и да бъда обичана толкова истински. Но наистина е така и пожелавам на всеки човек да срещне своята половинка, както аз срещнах моята.

Много от вас сега се питат сигурно, ами какъв ти е проблема тогава? Ами, проблема е, че станах жертва на хорските приказки и позволих на чуждото съмнение да се пренесе върху мен.

Тя се обаждаше често и се е случвало неведнъж да излизат двамата с него и с други наши приятели вечер, за което аз знаех и бях съгласна. (Тук трябва да спомена, че ми предстои дипломиране и съм изключително заета, защото едновременно с това работя, за да финансирам следването си, което на всичкото отгоре не е в България и не е никак евтино.) Наши общи приятели са го попитали, защо се среща толкова често с нея, аз знам ли, и имали нещо помежду им.

Опасявайки се да не го науча от другите, той веднага ме увери, че няма никаква причина да се притеснявам, и че те наистина са само добри приятели. И аз му вярвам, никога не е криел къде е и с кого е, винаги ме е предупреждавал, когато закъснява и наистина не ми е давал директен повод за съмнение.

Най-нелепото в цялата ситуация е, че именно този разговор провокира в мен неистова ревност, такава, каквато не съм и предполагала, че някога ще изпитам. Винаги съм смятала, че ревността е признак на ниско самочувствие и на несигурност в самия себе си. Повявайте ми, не е така, знам какво мога и знам, че го обичам, както и той мен. Но въпреки това от тогава започна да не ми харесва, че се чуват с нея толкова често и че излизат заедно, макар и в повечето случаи не само двамата, а аз стоя в библиотеката и уча като откачена.

 Гледам да не го показвам, но въпреки това отношението ми тотално се променя, когато разбера, че тя го търси, дотолкова, че сама почвам да се дразня с него за щяло и нещяло. Говорихме с него по този въпрос, казах му как се чувствам и той за пореден път ме увери, че съмненията ми са безпочвени.

Не е честно от моя страна да му забраня контакта с нея, първо защото няма за какво и второ защото и той не може да ми забранява да се срещам с моите приятели. Нали си вярваме и си имаме доверие, нали именно на това се гради цялото ни щастие от както сме заедно... И все пак...опитвам се, но не мога да си избия тези мисли от главата, какво би било, ако продължавам да нямам време (както между другото се очертава) и те продължават да си прекарват супер заедно... страхувам се да не го загубя...

Не съм глупава, уверявам ви, че осъзнавам, че проблемът е в самата мен и че това е поредния случай, в който патката от много мислене взела, че умряла, както е казал народа, но това е положението. Не мога да променя начина, по който се чувствам, колкото и да се опитвам...
Кажете какво мислите по моя ненормален и побъркан въпрос, благодарна съм за всеки съвет....