Здравейте,
Бих искала да ви разкажа моята история, която може би ще породи вашите критики, насмешка, съчувствие? Не зная, бих искала да я споделя.

Да започна с това че имам хубаво семейство и две чудесни деца. С мъжът ми сме женени от 13 г., а сме заедно още от ученици. Мисля, че той още ме обича, сериозен човек е и макар да сме имали много проблеми през тези години, те никога не са били породени от връзки с друг човек и т.н. Аз също го обичам и по някога дори го чувствам - само мой, като че ли за тези години съм развила някакво чувство за собственост.

От няколко месеца аз съм по майчинство и гледам малкото си бебе, той ми помага както може вечерите. Истината е че много се депресирах с по-продължителния ми престой у дома, т.к. аз имам много динамична работа, на доста добра позиция съм в чужда фирма и временно (макар и да работя от дома) се чувствам не достатъчно активна и малко като аутсаидер. Това породи у мен една ревност, която изпълва изцяло дните и нощите ми, прави ме мрачна, мълчалива и вероятно отблъскваща за съпруга ми.

От няколко месеца той пое доста висок пост, реално управлява една чужда фирма и в процеса на набиране на нов персонал си назначи асистент , момиче с 9 г. по-младо от мен, смятам не изглеждащо по-добре (намерих начин да я видя, макар той да не знае за това), но за това пък - подчинена, асистираща, изпълняваща. На фона на това аз съм мърморещата и често намръщена съпруга. От друга страна мъжа ми е доста голям сноб по отношение на личните си неща и мисля, че разсъждава, че е много под неговото ниво да се занимава с някаква си подчинена. На фона на това аз имам висока позиция, международно образование и добро социално положение, което той непрекъснато изтъква пред познатите си, дори които аз не познавам. Може пък това да няма значение.

Показах и казах няколко пъти на мъжа ми, че това назначение ме дразни, но той каза, че не ми прави чест, че съм била комплексар (т.к. аз нямам, но може би също ще имам сътрудник след като се върна на работа и т.н.)

Нямам реални основания (тъй като си правя доста проверки на съпруга ми), които да ме карат да мисля че имам основание за ревност но живея в страх че това може да се случи. Още повече, че преди години, аз самата направих грешка и имах отношение с ангажиран (неомъжен мъж) с две деца, който тогава ми се оплакваше от намръщената, лошо държаща се жена, от която той търсеше разтуха. Грешката ми беше голяма, мъжът ми никога не разбра и това остана в миналото но днес тези мисли изгарят душата ми.

Стигнах до там да обмислям да изпратя анонимен сигнал до хора на много висока позиция в чужбина от фирмата на мъжа ми, в който да напиша лоши неша за тази жена, макар това да е жесток ход на самосъхранение дори насочен право и срещу самия ми съпруг.

Когато пиша това осъзнавам жестокостта която ме е обзела, а на фона на това имам хубави здрави деца, прекрасен дом, много добре осигурени сме - неща които са важни и може би хора, които ги нямат са много по-щастливи от нас.

Лутам се, искам съвета ви, моля ви