Здравейте, след 11-годишен щастлив брак ето, че и аз попаднах в тази група или по-точно в групата на разделящите се.

Ето и моята история: До преди 2 месец бях просто една щастлива жена, която мислеше, че въпреки всички останали социални и битови проблеми поне е случила на съпруг. И така до мигът, в който любимият ми започна да се държи странно - в смисъл, когато вечер се съберяхме цялото семейство и както обикновено обсъждахме на кой какво му се е случило през деня - човекът започна да си мълчи с часове и да си гледа телевизия или да стои пред компютъра, но не и да общуваме.

Няколкократно направих опити да разбера причината за промяната в поведението му, но уви той казваше че няма нищо. И преди около 3 седмици пътувайки с колата до магазина, последва много леко спречкване при което обаче негова милост ми заяви, че повече няма да ползвам автомобила, а ако пък в крайна сметка имам желание да се возя то трябва да му плащам, като за това си определи и тарифа, и в крайна сметка точно за 1 седмица от както влезе в сила това правило спечели от мен около 150 лв!?!

Но преглътнах и това.... до следващото: В рамките на 1 ден го хванах в лъжа точно 2 пъти и по-точно за това къде е бил. Съответно пак се опитах да разбера истината и го попитах защо ме лъже при което поличих отговор: "Ами така е трябвало след като съм го направил".

Много, много трудно но реших и това да преглътна в името на децата - не искам да им създавам конфузни ситуации и да им разбивам психиките. Запазих добрия тон, макар и оскъден, но....нали все пак сме семейство. И така, говорих ме си спокойно, без караници, та макар и служебно, до мигът в който осъзнах, че съмненията ми, че си крие телефона се оказаха верни. Негова милост просто си държи телефона без звук, и което е най-интересно, че и нощно време си спи с него - т.е. стои му под възглавницата. Общо взето с това приключихме - аз мисля че има нещо - по точно някоя, той твърди, че няма, НО...

Не мога повече да поемам каквото и да е, просто нямам психическата възможност.
Може да ви се стори, смешно, глупаво и т.н., но за мен е убийствено. Моля дайте ми съвет какво да правя от тук нататък.