Здравейте,
На 23 години съм и съм женена от 3 месеца. Казват че първите 2 години бли цветя и рози,след това вече почват проблемите...но при нас явно цветята и розите ги няма.

Имам проблем с ревността. Имах връзка, при която ме излагаха по много жесток начин, завърши трагично...но това е минало. Въпреки това остави много трайни последствия.

Човекът до мен сега е човекът за когото и не съм си мечтала... Уважава ме, гледаме като цвете, винаги ми угажда, не смее да ми противоречи за каквото и да било.

Винаги иска да разрешаваме проблемите си с разговори, а не с скандали. Дотук ще кажете, че какво ви има????

Ами това, че ревността ми към него е толкова голяма, че почвам да си мисля, че брака ни отива по дяволите.

Ревнувам го от колежката му, която преди време му се е натискала, а сега ме мрази и като ме види се обръщана другата страна.

Ревнувам го от бивша негова приятелка (буквално перверзница) която при всеки удобен момент търси да се видят или да се чуят. Преди му пращаше много странни за мен съобщения, но аз я хванах на мушка, и обясних някои неща.

Поне сега с нея нямам проблем....дано и да нямам повече. И последната звезда е едно момиче което мажат м преди много е харесвал, но никога е нямал смелост да и каже това - тя е по особена, т.е. мъжкарана която момчетата обожават.

Като се събират да пият някъде уж мъже , а пък и тя там насадена – без нея не могат. В главата ми почват да изникват въпроси да си измислям какво ли не, с моята фантазия, и му правя живота черен. Той казва, че ще се справим с това но аз губя надежда!

Проверявам му телефона, постоянно гледам с кого си пише по скайпа и т.н. и ако е някоя от тях ужас.

МОЛЯ ВИ помогнете ми как да преодолея това....чакам отговори, и предварително благодаря.