Реших да напиша историята си, за да опитам да променя нещо в живота си, като потърся помощ отвън. Адски трудно ми беше да си призная, че не съм в състояние да се справя сама този път.
Всичко при мен започна преди толкова много време, че ми се струва, че е минала цяла вечност.
Омъжих се за момчето, с което излизах години наред преди това, обичах го, обичам го и сега, вече имаме и дете. Всичко дотук сигурно изглежда наред, но никога не е било.
В семейството на родителите ми се случиха неща, които аз преживях като свои собствени - сякаш са се случили между мен и мъжа ми.
Майка ми и баща ми се разведоха, но изключително нецивилизовано - имам предвид, че преди това имаше толкова много ексцесии, че накрая разводът ми се видя най-хубавото от всичко, което се беше случило между тях двамата. Всичко това се случи малко преди да се омъжа и продължи години наред след това. Те постоянно ме намесваха в отношенията си и като следствие започнах да "пренасям" множество неща, случили се между родителите ми, в моето собствено семейство.
Започнаха скандали между мен и мъжа ми по повод на най-различни неща, които все по някакъв начин ми напомняха на неща, които съм наблюдавала между майка ми и баща ми. Карахме се за всяко нещо.
Основното беше моят страх - страх, че ще ме изостави и ще предпочете друга пред мен. Това ме побъркваше и аз започнах да го следя - включително постоянно го наблюдавах какво точно си облича и защо точно това, дали се парфюмира, преди да излезе, засичах време дали се връща вкъщи рано, или по-късно, следях го с кого говори по тел. и кой му се обажда ..... изобщо развих пълна параноя на тази тема.
Постоянно бях в лошо настроение и се чувствах все под напрежение - да не е лесно да следиш толкова много неща ....: )
В крайна сметка с мъжа ми се разделяхме доста пъти и се събирахме, като в дъното на всичко стояха именно тези проблеми, които вече описах. Бяхме се разделили за доста дълго време и бяхме решили да не пробваме повече, за да не се измъчваме взаимно, но .... в крайна сметка отново се събрахме и заживяхме заедно.
В началото нещата бяха доста по-добре отпреди - предполагам дългата раздяла ми беше помогнала, но ... чувствам, че отново започвам да губя контрол върху себе си и ме е страх целият кошмар да не се върне отново.
Вече се скарахме на няколко пъти - не като преди, но започвам да чувствам същото безпокойство и да ме обземат същите страхове като преди. Мъжът ми проявява пълно разбиране, макар че не съм му обяснила точно какво чувствам - знае, че имам страхове, но не съм му казвала никакви подробности - не мога да споделя тези неща с никого, а явно не мога да ги преодолея и сама.
Дори на моменти искам да се разделим, за да съм сама и да не ме измъчват всички тези неща - да няма за какво и за кого да се притеснявам.
Мисля, че имам нужда от професионална помощ - всичко се е натрупвало толкова много години... А той мисля, че наистина ме обича - толкова се старае, че аз се притеснявам още повече и сякаш още повече започвам да се измъчвам от това. Знам, че ако го загубя, грешката ще е моя. А същевременно имам чувството, че вече не съм в състояние да се боря с тези само разрушаващи сили... - постоянно да се притеснявам дали и между нас нещата няма да се провалят, както се случи между родителите ми.... и този постоянен страх да не ме изостави заради друга.
Знам, че с постоянната ревност ще го отблъсна и едновременно с това ще нараня и себе си. Но започвам отново да повтарям стария модел ...
Как да постъпя според Вас ?