Имам проблем, който до момента винаги ми е пречил в живота. Това е моята ревност към любимия. Аз съм зодия Скорпион и ми се искаше да не бях се раждала под този знак никога. Най-лошите моменти от живота си свързвам с ревността. Ще се опитам да обясня - имала съм няколко дълготрайни и перспективни връзки включително и сега от известно време насам. Бившите ми връзки са завършвали, защото откривам че другата страна ми изневерява и най-лошото е, че не отричат!
Аз не мога да прощавам, защото за мен верността и доверието са в основата на една връзка... И така следващият и т.н. Сега съм с някой с който бих желала да продължа до края, но пак вътрешно се появи у мен тази РЕВНОСТ отново и не без причина и дори не една!!!
Знам, че изневярата е човешко качество и до сега от не съм срещала мъж, който да е верен на възраст от 30 до 38 години (поне в моя живот, и знам, че мъжете които четат това биха казали и за жените същото, но аз не говоря по принцип, а само за себе си). Вече започвам да се примирявам, че това е нормално в днешно време и като че ли вече притискам яростта си, с която упреквах бившите неверници... Вече нямам сили и виждам, че от това ще последва само нещастие за мен и самота...
Една дълбока и дълга самота! Дали не е в мен някъде причината, дали защото съм прекалено чувствителна към другия и веднага усещам промяната, дали питам се - аз не искам прекалено много от мъжете??!!! Преди да ме упрекнете, че може да си въобразявам, ще кажа че интересно защо винаги по някакъв начин намирам доказателства, за които другата страна не отрича..
Не съм се посъветвала с психолог, мислите ли че това е болест? Сега ситуацията е подобна - след хубав и задружен живот откривам че половинката ми се е срещал за вечеря с момиче намерена от обява в интернет... Тогава не се сдържах и направо поисках обяснение - първо имаше лъжи, а после и признания и обещания, че това няма да се повтаря. И така след няколко месеца откривам любовни обяснения и покана за вечеря към друга!!! Явно е, че половинката ми не е много стока, но аз си мисля дали и в мен някъде не е причината??!!
Защо просто не мога да си затворя очите и да не си хабя нервите с глупости? ОК, ще се срещнат - малко секс и после пак при мен ще кацне пиленцето. Но повярвайте ми - това за мен е мъка и постоянен стрес, а не се и съмнявам, че много са като мен... Знам, че ако отново дам вой на ревността си ще загубя този човек.
Дали няма начин да му дам да разбере тактично, че това ме изкарва от релси и стопява любовта ми?? Понякога се питам дали не е по-добре сама отколкото с някой в който не вярваш, но не мога да живея сама, както и не мога да си сменям често мъжете, защото макар и наивно да звучи за зряла жена аз вярвам в любовта, но тази истинската, която ни прави щастливи!!!
Дори сега, когато пиша това сълзите нахлуват в очите и дъхът ми спира - всичко като, че ли преживявам отново и като че ли няма край... Аз нямам намерение да се разделям с половинката и ще помогна на себе си и на него да намерим заедно пътя към щастието, колкото и идеалистично да звучи. Аз съм преди всичко земен човек и знам че идеалистичното в нашите представи е толкова различно от реалността. Поставила съм си за цел тази връзка да съществува и да сме щастливи в нея. Но не на всяка цена разбира се. Ще се опитвам да давам свобода на партньора си, но свобода, а не свободия. Ако той продължава с изневерите нямам друг избор освен да сложа край. Преди това ще се опитам да му повлияя но само в името на доброто и любовта ни. Между другото скоро му намекнах нещо за "тази" втората с която има намерение да се среща и той видимо са почувства засрамен и виновен.. Това ми показва, че има някакъв напредък ... Сега съм сигурна, че няма да се видят, или дори и да се видят няма да се получи нищо. От мен трудно може да се скрие нещо, дори понякога се плаша от способностите си...
Надявам се с "плавна и тактична" ръка да го накарам да усети, че истинското щастие е в доверието и любовта между двама. Трети в случая няма място тук. Ще ме упрекне пак някой че нарушавам личната свобода на половинката си. Не мисля - аз ще му я дам, но първо той ще разбере какво ме наранява и какво трябва да оставим страни от нашата връзка. Готова съм да положа всички усилия, звучи малко като жертвоприношение.... някои беше казал че любовта е болка и не го боли само този, който не е способен да обича дълбоко. Мисля си - най-лесно е да се сложи край и да се впусна пак в търсене на следващия и т.н... Предпочитам да остана и да се боря за любовта си. Няма безгрешни хора, ето и аз си признах кое е най-лошото ми качество, и всеки от нас трябва да работи върху себе си и недостатъците си, за да има прогрес и за да се усъвършенстваме. Ако ние виждаме, че у най-близките ни се засилва или поражда слабост или порок и това пречи на нашите отношения или дори и за неговото здраве, ние сме тези които трезво от страни трябва да му помогнем - говоря по принцип, не само за "секс с друга", тук спада и алкохолизма и употребата на наркотици или покер и др. Тук малко се отнесох от темата си. Мисълта ми е, че мен ме е грижа за човека до мен и ще се постарая да не изгубим любовта си сред лъжи, ревност, несигурност и стрес. Залагам на търпение, откритост и положителни емоции.
Мислите ли, че това е правилният път?