За бога незнам как да започна моята история.
Срещнах един мъж преди година и половина, в началото не ми направи голямо впечатление, но стечение на времето започнах да изпитвам чувства към него той също, понеже живеем в един квартал, и се виждах ме доста често, започна да ме сваля, да ме кани на срещи, в началото се дърпах но един ден реших да изляза с него и така връзката ни продължи, влюбих се в него постепенно разбрах, че той е човека, той е мъжа на моето сърце, той се държеше много добре със мене, всеки ден се виждах ме, беше невероятно, дори ме запозна със родителите си, но те не ме възприеха, с тях бях само на здравей и чао, точно след пет месеца, нещата се обърнаха на опаки.
Той започна да ме ревнува не ми даваше да се срещам с приятелите ми, нито пък с неговите държеше ме на страна от всичко и всеки, но нали го обичам, боже толкова много го обичам, насмеех да му се противопоставя съгласявах се със всичко, така седях и си траех за всичко, а той си правеше каквото иска.
Един ден ме срещна една моя позната и ми каза всичко, ама всичко за него, че той си имал сериозна приятелка от шест години, че от две години тя учела в друга държава, и за това в момента не били заедно, и че тя се прибирала в БГ три пъти в годината, и че много се обичали, всички много я уважавали, а с мен бил просто ей така за разнообразие, до като те двамата се съберат.
Аз не и повярвах, но стечение на времето разбрах, че е истина, много ми беше тежко, но не смеех да го питам за нея, просто ме беше страх да него загубя, ако почна да задавам много въпроси относно нея, така продължавах да излизам с него,с мисълта, че той ще я остави понеже не се виждат често и че времето разделя. Излизахме постоянно, разбирате ли, че той е всичко за мен обичам го, макар че трябваше да премълчавам всичко, те си говореха всеки ден по телефона постоянно смс, едвам го понасях това нещо, но си мълчах, пак той си мисли, че аз въобще незнам за нея, и се държеше с мен сякаш няма нищо. Постоянно ми казваше, че ме обича, че аз сам била всичко за него, и така цяла година, и тайно се надявах че той ще я забрави нали аз съм тук а тя там.
Вече връзката ни стана много дълбока и аз си мислех, че той изпитва повече чувства към мен и че постепенно, ще я забрави. Докато един ден той просто ми съобщи, че не можем да сме заедно повече, че имал приятелка, че много я обича и, че ще заминава при нея да живеят заедно.
Мислих си, че се бъзика, но уви след седмица той замина, и ни каква вест от него. Ако знаете как се почиствах, та аз толкова много го обичам, просто незнам как ще живея без него, той е всичко за мен, а той се подигра със мен излъгаме, и не само той родителите му също, приятели те му също, сега разбрах всичко, сега разбрах, че той не ме обичал просто само сам му била занимание, сега разбрах че той не ме е ревнувал, а просто се правил на такъв, за да ме държи далече от всички, понеже всички я уважавали нея, а мен не можели да ме понасят.
Сега разбрах всички те му лъжи, дори когато ми казваше, че му се налагало да ходи по работа в друг град и че нямало да го има две, три седмици то бил с нея, той не бил по работа, а те били на почивка, двамата заедно докато тя си била в БГ. И така той ме лъгал постоянно, през цялото време, как можах да бъда толкова сляпа, сега те са заедно там и си живеят, дори мислят да се женят.
Отидох при родителите му разплакана да питам за него, а те просто ме изгониха и ми казаха да го забравя, че тя била жената за техния син, приятели те му също ме отхвърлиха, останах сама, дори приятелките си загубих зареди него, всичко загубих.
Знам че той не е със нея заради парите, той си има достатъчно, даже прекалено много постоянно се глези и харчеше пари за глупости. Просто тя му била голямата любов, момичето на неговия живот. И че двамата много се обичали, еми аз, аз какво бях за него, за бога една година и половина все пак бяхме заедно, дадох му всичко. Хората ми говореха, аз не им вярвах, приятелките ми, ми казваха да го остава, че той ме лъже и че не е е за мен, но аз го обичам и не можех да си представя, че ще го загуба, и продължавах да излизам с него с надеждата, че той ще бъде един ден мой.
Сега сам сама, станах за смях пред всички, аз го обичам и не мога да го забравя, а той пет пари не дава за мен, сякаш че никога не сам съществувала за него, хора обичам го и не мога да го забравя, сърцето ми се къса от болка.
Дано разберете историята ми може малко да ви звучи объркано. Единствено и само на вас мога да споделя, понеже вече няма на кой да споделям.