Докога ще ми потъпкват самочувствието!

От 93 коментара0/5

Докога ще ми потъпкват самочувствието!

Здравейте на всички. Колкото и досадни да са писанията ми, съм благодарна на всеки, който поне се опита да прояви разбиране. Обръщам се към вас, защото трябва поне някой да се замисли за мен или да ме подкрепи.

Проблемът е с майка ми. Никога не съм срещала по-строга и безчувствена от нея. Тя е кошмарът на всяко дете като мен.

Може да си помислите, че историята е за това как ме бие и т.н., но честно казано е по-лошо. Тя никога не спира да ми крещи за каквото и да направя.

Късметлийка съм, че често е по цял ден на работа, защото ако е у нас се чуват само нейните крясъци, независимо дали ще крещи на мен, на сестра ми или на баба ми. (която е нейна майка!!!) "Винаги правите всичко грешно, чакате всички да ви угодят, всички да се примирят с вас, света да се върти само около вас! Защо изобщо сте се родили на този свят като по цял ден само лежите и дори не се занимавате с нещо!" - това са едни от любимите й думи, когато се хване да ни се кара. И не мога да я търпя повече! Сестра ми и баба ми са прихванали от нейните нерви и у нас постоянно някой крещи на някой. Мразя ги и трите!

Единствения човек, който обичам от цялото ми семейство е баща ми. Той ме разбира, спокоен е и винаги се интересува от мен и от това с който се занимавам. Отдава се на забавления, не като майка ми. И за нещастие точно с него от миналата година се виждам най-рядко, защото е на работа в чужбина и си идва за 3-4 дена на всеки месец, месец и половина. И не разбирам как когато той е тук търпи тя да мърмори. Най-често е по празници или когато отиваме на почивка (всякакви пътувания).

В колата има няколко часа да си излее гнева върху нас за това, че ни е предупредила за това преди дни, че не сме се подготвили с нищо и ще толкова време стояхме и си клатихме краката, вместо да се хванем и да помогне?  ? с нещо. Но как да помогнем, като знаем, че тя пак ще ни се развика, че сме го сгрешили? Всяко нещо за което ме помоли го правя с разтуптяно сърце и треперещи ръце, защото знам, че всичко пак ще се повтори. Понякога си стоя на компютъра и си гледам сериала, а тя случайно ще ме извика в съседната стая. Мен ме е страх да отида!

Почти винаги ще е да й направя кафе или да отида до магазина, но аз не искам, защото знам, че пак ще се развика за нещо. Всеки ден гледам децата от моя клас какви семейства имат - "Разбира се, че може да си направиш втора дупка на ух  ото, нищо, че си само 4-ти клас." , "Разбира се, че може да ти купим телефон, който струва тримесечната ни заплата, нищо, че си нямаш хабер как да го използваш."

"Разбира се, че можеш да преспиш у тях, нищо, че не ги познаваш."  и вече ми писна! Стоя и ги гледам как им дават всичко и майките им са като в мечтите. Те иначе ме имат за приятелка, но не знаят, че ги ненавиждам. Какво да правя - има ли смисъл да търпя това още няколко години, или да се възползвам от това, че живея на 6-тия етаж и мога лесно да скоча.

Единственият човек, който ми оправя ВИНАГИ настроението е приятелката ми от съседния вход, но това е само за няколко часа и на следващия ден (ако майка ми е у нас) пак ще трябва да я слушам как ми потъпква настроението и самочувствието. Моля ви за съвети!

93 коментарaДобави коментар »

Aneliq

От Aneliq10.07.2013, 17:54 ч.

Съгласна съм с Гостенка. Напълно погрешна е практиката на много родители да възпитават децата си "награждавайки ги" с някакви вещи. На мен до преди няколко години се опитваха да ми го прилагат, но нямаше резултат,...

Виж всички коментари за "Докога ще ми потъпкват самочувствието!".

Още истории от "Родители"

Писна ми

Писна ми

Здравейте, Аз съм на 20 години, уча задочно икономика и работя като...

Синът ми е АУТИСТ

Синът ми е АУТИСТ

Здравейте!Първо искам да ви благодаря че ще отделите от времето си за мен. На...

НЯМА ДА ПРОСТЯ

НЯМА ДА ПРОСТЯ

Преди три години майка ми замина на работа в Гърция и баща ми след шест месеца...