Какво е да си майка?

От 209 коментара0/5

Какво трябва да направим?Да мълчим,да търпим?До кога?До като се сринем съвсем?
Какво трябва да направим?Да мълчим,да търпим?До кога?До като се сринем съвсем? © Сн.: iStock.com

Сигурна съм че в тези редове ще се познаят много майки

Да си майка е сериозна отговорност,вълнения,трепети,радости и сълзи,депресии,безсънни нощи и тревоги.Това е работа 24 часа на ден,7 дни в седмицата,без почивка,със минимално заплащане, никакво разбиране и съчуствие.

Ето сега,ще ви преразкажа два „нормални“ дни за жената-майка.

Събуждаш се рано сутрин и не от лъчите на изгряващото слънце,сънят ти е нарушен от бебешки рев,който се набива в мозъка ти,сякаш чук те удря по главата многократно.Поглеждаш часовника едва 4:00 ч е,поглеждаш през прозореца,още е тъмно,поглеждаш към таткото,той спи сладко, сладко .Ставаш моменталически,хукваш да правиш млякото с едва отворени очи,чуваш само пронизващия рев в тишината.Връщаш се в стаята,святкаш лампата и сякаш светлината те пронизва като острие на нож.Сменяш памперса докато малкото човече се върти като агне на шиш и реве та се къ са.Започваш да го храниш и си казваш:“Ох,тишина.“Да,ама не.Започва едно давене,лигавене и мрънкане,къде яде,къде тече.Нахранва се,вдигаш го да се оригне,изповръщате както винаги, друсаш го да заспи.................заспива най-накрая,слагаш го в кошарката и отново си лягаш.

В 7:00 ч историята се повтаря.Като през това време таткото е станал в 6:30 да се приготви за работа-взма душ,облича се,прави си кафе и сяда пред лаптопа да пуши цигара след цигара.

След като си го нахранила и те е изповръщало отново,започваш с преспиването,надявайки се да можеш да си направиш кафе и да изпушиш една цигара.Самото преспиване трае 1 час,а сънят 10 мин.Таткото вече е тръгнал за работа.Всички са на работа.И най-накрая след много рев и друсане заспива.Поглеждаш часовника 8:30 ч е.Отиваш в банята,измиваш си лицето,поглеждаш се в огледалото-и какво виждаш?Едно лице,безлично,мрачно,със сенки под подутите очи и вече появяващи се бръчки,с мазна,некъпана и несресана коса.

Излизаш от там,оглеждаш се наоколо и виждаш само едно кочина.Мръсни чинии в мивката, отрупани плотове с неприбрани съдове,несгънати дрехи,пръснати играчки,бъркотия навсякъде.

Правиш си кафе,палиш цигара,пушиш нервно.И ето,че се събужда,започва се реването,вземаш го на ръце и млъква и започваш да обикаляш от стая в стая да почистиш малко,да подредиш.Грабваш метлата и започваш да се опитваш да метеш,докато държиш бебето,а събирането в лопатката.........

Вземаш парцала,истискваш го колкото можеш с дете на ръце и започва едно мокрене,мокрене с една ръка,после идва дългото съхнене,съхнене.През това време пускаш пералнята,сгъваш дрехите,казваш на по голямото дете да си подреди стаята.Естествено не го прави,предпочита да се гони с кучето и да го дразни.То пък от своя страна само ръмжи и лае при всеки шум,а ти само крещиш : „тихо,тихо“,“не,не“.Поглеждаш часовника-10:30 ч е-трябва да яде,правиш мляко,храниш го,стараеш се пак да го преспиш,отнема ти отново 1 час,заспива.Започваш да приготвяш нещо за веч еря,събужда се след десет минутен сън,отново с рев,вземаш го на ръце,започваш да режеш зеленчуци с една ръка,оставяш го в кошара и молиш многократно другото дете да го занимава до като запържиш продуктите и пушиш нервно цигара,едното реве,друго само вика,ти бързаш.Слагаш зеленчуците и каймата в тава,заливаш ястието и слагаш да се пече,поглеждаш отново часовника,пак е време за хранене.

Следва лигавене,гукане,говорене,занимаване като наглеждаш и мусаката.Вече е готова.13:30 ч е.
Сменяш памперса.О,той е наакан и то достааа,измиваш дупето,че чак на гърба има,няма да стане с мокри кърпи.Обличаш го,храниш го,преспиваш по същата процедура,тук сънят е малко по дълъг,сядаш тръшкайки се на табуретката пред лаптопа и си допиваш остатъка от изстиналото вече кафе прдружавано с цигарка.Започваш да пребираш съдовете,измиваш чиниите,простираш дрехите.Ето,че се събужда отново,пак смяна на памперса,хранене,оригване предружавано от оповръщане,часовника показва 16:30 ч,още малко и татко ще си дойде от работа.Само това чакаш,да си дойдe,да го вземе и ти да си починеш гледайки телевизия в легнало положение и да си поспиш.Да,ама не.

Прибира се той в 17:30,съблича работните дрехи,сяда пред лаптопа,сипва си едно малко и започва пак цигара след цигара,видео,след видео.Обаждаш се на майка си от съседния апартамент да дойде да го гледа,но тя твърдо ти отговаря:“Имам работа!“.

Бебето започва да плаче,обикаляш друсайки го от стая в стая,баткото още не си е оправил стаята,все още тормози кучето,вика и зяпа телевизора с отворена уста.Кръстът те боли ужасно.Пробваш се да поседнеш,да се облегнеш,но на бебето не му харесва,слагаш го легнало в ръцете ти,но то пак е недоволно,сякаш има шипове на гърба си и пак започваш с обикалянето,друсането.Слагаш го къде ли не-в шезлонга,на активната гимнастика,в количката,не млъква.Ех,тия пусти колики бе.

20:30 ч е-сменяш памперс,храниш го,друсаш пак да заспи,не става,таткото го взема,в неговите ръце е още по неспокойно,изпушваш набързо през това време една цигара,пак го вземаш, обикаляш,обикаляш.Таткото и баткото сядат да вечерят.Навечерват се.Ти още обикаляш,друсайки го.С голям зор заспива.Часът е 22:00,сядаш да ядеш,слагаш голямото дете да си ляга и най-накрая и ти си лягаш.Гледаш малко телевизия и заспиваш,сънуваш,когато изведнъж страшен рев те събужда,скачаш като опарена.Поглеждаш часа-2:30 е,таткото спи сладко,сладко.Хукваш,правиш мляко,едвам гледайки,сменяш памперс на „връткащото се агне на шиш“,храниш го,оповръщате оригвайки се,друсаш го да заспи,заспива и ти заспиваш.Като само след 2 часа същото се повтаря,вече е 5:30,време пак за ядене.Лягаш пак.

И отново в 8:00 ч всичко се повтаря,този път няма сън.Таткото е вече отдавна заминал на работа.Всички са на работа.Оставяш го в кошарката,голямото дете да го занимава,а ти да пиеш кафе,оправяш някак си набързо торбата за количката-вода,мляко,шише,памперс,кърпи,обличаш се с една ръка държейки бебето с другата,отиваш с бебето на ръце да облечеш голямото дете,защото вижти не искало да се облича само.Обличаш бебето за навън,слагаш го в количката,то реве,обуваш се,обличаш якето,обуваш и обличаш по-голямото дете,излизате и то заспива тръгвайки количката по разбитите тротоари.И така спи до като се приберете,така е изпуснало едното хранене.

Пребирате се с натоварената количка с покупки,събличате се,събувате се,разтоварваш количката и сядаш да изпушиш една цигара.Не успяваш.Събужда се от захлюпената шапка на очите му,гладен е и всичко се повтаря като в предния ден-преобличане,хранене,др усане,обикаляне,ти се ядосваш,изнервяш,крещиш на голямото дете и кучето,изпадаш в кризи,плачеш,съжаляваш.Очакваш с нетърпение таткото да се прибере,че да го поеме.Да,ама не.Всичко се повтаря.Ден след ден.Това е да си майка,така ти минават дните,нищо и никаква работа,както се изразяват татковците.На тях им е трудно,много работят,много са изморени.А ни не сме!Много сме си добре,нали?!

Всеки ти дава съвети как да отгледаш децата си,но никой не ти помага.Всеки е зает със своите си неща.В днешно време бабите и дядовците станаха по заети и от родителите.И те работят и нямат време и те си имат домове за поддържане и семейство за гледане.Казват ти,ти си го научила така на ръце-ами какво да го оставя да реве ли?Казват ти имам си работа,заета съм,болна съм,не мога да оставя дома празен.Ами нашите чуства,ние също сме хора и сме уморени и се разболяваме, имаме нужда от спокойствие и почивка.А за да гледаш едното дете,пренебрегваш другото, пропускаш моментите когато трябва да го възпитаваш и учиш,да му помагаш,да играеш с него,просто му пускаш детското,даваш му телефона си,таблета,та да мълчи.

За по лесно, вместо ласки,то получава само шамари и крясъци.Таткото се връща уморен от работа и не му се занимава с по-голямото дете.А събота и неделя когато почива,ти се надяваш поне тогава той да ти помогне.Но тогава той или работи нещо вкъщи или на вилата или излиза някъде по работа или е уморен и иска да си почине.Казват ти едно време как сме си ги гледали сами.А ти искаш само да се завиеш през глава и да плачеш.

Питаш се,добра майка ли съм.Или просто съм все недоволна и капризна,както ми казват всички.Много ли искам?Толкова много въпроси.А отговорите.........

Какво трябва да направим?Да мълчим,да търпим?До кога?До като се сринем съвсем?

Из мемоарите на една жена-майка
 

209 коментарaДобави коментар »

Marchela_1

От Marchela_112.02.2016, 09:09 ч.

И на мен ми се струва,че е объркана душа.Но всъщност има много такива.Просто трябва да приемаме хората такива,каквито са,без да ги съдим.Знаем,че всеки е на различно ниво на развитие и трябва сам да извърви пътя си...

Виж всички коментари за "Какво е да си майка?".

Още истории от "Родители"

Уморих се да се боря за любовта!

Уморих се да се боря за любовта!

Здравейте,мили приятели! Дълго мислих, реших да ви разкажа моята история, която е...

Не съжалявам за тези 5-години на мълчание

Не съжалявам за тези 5-години на мълчание

Мило списание “Розали”, Виждам че хората споделят своите проблеми тревоги и...

Домашната прислужница

Домашната прислужница

Здравейте, С приятеля ми сме 11 месеца вече заедно. Много сме щастливи и много се...