Моята дъщеря

От 269 коментара0/5

Моята дъщеря
Моята дъщеря

Здравейте!Аз съм една объркана майка и бих желала да получа безпристрастните съвети на читателите на Розали,за което благодаря предварително.

Имам дъщеря на 22 години,студентка е. Още от дете беше по-затворена,по-неконтактна. Децата страняха от нея,но и тя не правеше опити да създаде приятелства. Имаше си своя свят,интереси,филми,книги и тн.

Това,което ме притеснява,е че така си и остана. Говорили сме на тази тема и обобщено казано,тя не проявява интерес към хората. Или ако го прави,ми е казвала,че е насила. Може да стои вкъщи и да не излиза със седмици и това не й пречи.

Учи се,ходи на стаж,но не изпитва никакво удоволствие към живота. Прави каквото трябва като някой робот.

Помага вкъщи винаги,няма проблеми с мен и баща й,но ми е мъчно да я гледам така.

Не излиза,не се забавлява,никога не ми е искала много пари за дрехи,телефони,глезотии. Опитва се да си покрива някои от разходите с парите от стажа.

Виждам,че е тъжна. Не вярва на хората и е много черногледа. Може би най-точно казано е,че няма желание за живот. Работа и учене и това е. Обича да си стои сама и често плаче. Няма и вяра в бъдещето,често ми казва,че не вижда смисъл в образованието и,че предпочита да го зареже и да почне работа на пълен работен ден.

Усещам,че се губи за света и за мен. Виждам празния й и безизразен поглед. Няма си никого освен нас. Хората,които все пак са успявали да установят контакт с нея,са ми споделяли,че е много зрял човек,но аз просто искам тя да е щастлива.

За кратко си имаше приятел,но с него се чувстваше по-скоро под напрежение,виждах я,че и там се насилва,че опитва да има нормални взаимоотношения,но не се получаваше. Когато в последствие разбра,че той обича бившата си приятелка ,без много емоции и без караници,се разделиха в добри отношения.

Споделяла ми е,че не го е обичала толкова,колкото й е липсвал като приятелче- явно са имали общи теми и интереси все пак.

Предлагала съм й да го потърси,да излязат на по едно кафе,но отказваше категорично с доводът,че той си има друг живот и,че не й е длъжен с нищо.

Такова е моето дете. Благодаря предварително и поздрави!

269 коментарaДобави коментар »

Блум

От Блум17.08.2015, 09:46 ч.

"...а тя ми казва,че за нея баща й е като умрял..." Тази нагласа може да съсипе всеки, ако ще да се гълтат и най-мощните транквиланти. Момичето трябва /според мен/ да намери мир с баща си. Дори да не комуникира с него, в...

Виж всички коментари за "Моята дъщеря".

Още истории от "Родители"

Разочарованието на родителите

Разочарованието на родителите

Здравейте,моето не е точно проблем от кой знае какво естество,но много ме мъчи и...

Свеки дели внуците

Свеки дели внуците

Здравейте хора, Сигурно на някои им е познато това което ще споделя. Имаме дъщеря...

Пред РАЗВОД съм – ПОМОЩ

Пред РАЗВОД съм – ПОМОЩ

Много ми е тежко и в момента плача като пиша това писмо. Омъжена съм от 1 година и...