Мъртва душа сред живи хора

От 100 коментара0/5

Не ми се живее, искам някой да ме разбере аз съм тяло присъстващо, но с отсъстваща душа....
Не ми се живее, искам някой да ме разбере аз съм тяло присъстващо, но с отсъстваща душа....

Знам,че всеки един човек има трудности в живота и всеки се опитва   да живее нормално и хубаво... Аз съм от хората,които изгубиха желание за живот, стоя и плача, в стаята е тъмно,сама съм с мислите си за пореден път и каквото и да мисля стигам до извода,че съм едно нищо,човек без душа,аз нямам желание за нищо и за никой ...

На 23 години съм, имала съм щастливо детство, винаги заобиколена от приятели, и в семейството нямах проблеми, но преди няколко години живота ми се преобърна на обратно.

През 2010 беше абитуриентският ми бал, не беше кой знае, какво но бях щастлива, защото не бях лишена от рокля и от празненство, тогава ме приеха и в университет мечтата ми се сбъдна да уча в Бургас,специалността която исках,бях толкова щастлива,беше ми трудно за разлика от другите аз не излизах по клубове и магазини,парите не ми стигаха за храна,но въреки всичко исках да си уча и да завърша нормално,нямах проблеми на изпитите,всичко беше нормално.

Един ден преди да свърши годината ми,родителите ми ми казаха,че не могат да ме издържат и няма как да продължа да уча,освен ако сама не направя нещо. Нямаше как да работя и уча,учех редовно,а никой никъде не се съобразяваше с мен и моите лекции,опитах да се прехвърля задочно,поне да мога да работя през останалото време,когато нямам лекции,но за мое съжаление,нямаше как да се прехвърля задочно.

Прекъснах,приключих с една мечта,успокоявах се,че след време ще мога да събера пари и да запиша наново,но уви продължавам да се закопавам все по-надолу ... Стана 2011 юни,когато си събрах багажа и всичко и се върнах в родното си малко градче.

В началото беше добре,родителите ми се държаха нормално,дядо ми много ми помагаше финансово,правих опити за работа,но така и не намерих,започнах да се самосъжалявам,като гледах другите как успяват по някакъв начин,или имат подкрепа от някъде.

Не ми се излизаше прекарвах доста време в интернет търсих обяви за работа в града,но така и не се появяваше нещо. След време се запознах с едно момче,харесвах го беше умен,забавен,скромен,красив,допадна ми веднага с него забравях за проблемите в семейството,когато излизахме се чувствах истински жива.

И така от среща на среща,станахме двойка в началото всичко беше перфектно до момента в които той започна да ме лъже за дребни неща, аз го усещах и това ме дразнеше ставах раздразнителна питах го,а той в своя защита ме обиждаше и удряше.

Не излизах от нас,нямах пари дори за едно кафе,за да се разсея,превърнах се в домакиня по цял ден чистех и готвех и мислех само за него,той идваше в нас в моята стая се състояха срещите ни. Понякога оставаше при мен,понякога не,както му е на кеф. Това продължи две години,аз не изтърпях повече на ударите и обидите,бях съсипана емоционално и психически,баща ми ми натяква,че за нищо не ставам,приятелят ми ме използва,като някоя играчка,която прегръща и захвърля,когато иска, обичах го,много винаги търсих вината в себе си,но дойде момент в които не издържах.

Разделих се с него,до последно ходеше след мен,плачеше,като малко дете,сърцето ми се късаше и исках да заплача,но пред него не можех не исках да ме вижда слаба.

Разделяхме се много път,но това беше края. Минаха няколко дни и ми казаха,че е с нова приятелка не можех да повярвам човекът,когото ми се кълнеше и ревеше преди два дни ... Вярно е,че аз избрах да се разделим,но така и не можах да го разбера... минаха месеци раната не зарастваше,но исках само да е щастлив с "НАС не се получи, поне с другата да е щастлив,мен кучета ме яли,загубих мечта,загубих любов,а семейството си отдавна го загубих,аз не приемам баща,к оито ме ругае под път и над път,никога не съм му дала повод да се държи с мен,като с боклук,бях отличничка,винаги съм искала родителите ми да се гордеят с мен,но каквото и да правех аз все не ставах от което ме боли най-много.

През това време се опитвах да се занимавам с разни неща,за да забравя,изкарвах си пари,като администратор на един сайт,след това започнах работа в един магазин, но мина месец така и не ми платиха,аз напуснах.

В къщи скандалите ставаха все повече и повече баща ми се напиваше постоянно и ми се повтаряше, че не е трябвало да се връщам.... Как да се спася без пари,да спя по скамейките? Много им е лесно на хората,като ми кажат,бягай от този град !

Повече от всичко искам да избягам не изгарям от желание да търпя пиянските поведения на баща ми,които си го изкарва на мен,аз имам бедни родители и никога не съм им взимала пари,защото ми беше достатъчно тежко,че не мога да им помагам.

Лятото ходих на курс за валутен касиер, работих по черноморието, три месеца,аз си знам какво ми е било и какво ми е коствало,но важното е,че тогава бях много хубава,като изпращах пари. Свърши сезона и се върнах в моя град,не се върнах с много пари, но купих подаръци,за да ги зарадвам,празнувах рождения си ден веднъж и аз като хората на заведение макар и в тесен кръг ,без да се притеснявам,че няма да мога да си го позволя. Защото знам,какво е да нямаш един лев,щях да умра един ден от зъб,като куче ме оставиха .. но това е друга подробност.

Докато имах парички всичко беше ок,но започнаха да намаляват,колкото и да пестя,готовите пари отиват най-бързо.

Баща ми беше безработен дълго време,майка ми работи за 13 лева на ден в едно заведение прибира се посреднощ в нас,не мога да я видя,като хората. Но стана така,че и баща ми започна работа в един магазин и познайте кой пак е черната овца,всеки ден ме гледа на кръв,аз съм нищо,ако не съм прекъснала до сега съм щяла да завърша и сигурно щях да стана кметица ...

Имам една мечта,знам че няма да се сбъдне искам веднъж завинаги да си намеря постоянна работа,да се устроя някъде и да знам,че съм си напълно самостоятелна,не искам да слушам,че съм нищожество сърцето ми се свива,изпадам в депресия,задушавам се,от няколко дни се събуждам плачейки с глас.

Искам да говоря с някой,но няма с кой,знам че всеки има проблеми и не искам да натоварвам хората,истински приятели също нямам винаги са ме използвали,аз съм добър човек и от добротата си патя.

Сега не искам нови хора в живота си влизам в сайтове пиша  на посоки все ми е едно,кой как изглежда,просто искам да бъда в друга действителност,но един пиянски вик,да налея още ракия,че свършила ме връща отново в жалкия ми животец.

Бях започнала да пия и то много,напивах се до такава степен,че нищо не помнех,дали с компания,дали сама в нас това нямаше значение.

Една вечер един скандал в къщи ме разтресе без да мисля отидох в кухнята хванах един нож и исках да се намушкам между гърците,оказа се че майка ми е зад мен,тя изпищя аз изтървах ножа,тогава имаше пребиване от страна на баща ми,няма да забравя думите му никога: "Заколи се, ще умреш ще те заровя, ще сложа черно на вратата ще те жалея месец и до там" ...

Тогава се убедих,че наистина на никой не му пука за мен, аз не съм доброто момиче, което бях, което обичаше живота,не знам какво стана с мен,какво толкова направих,че не ми върви в нищо.

Не очаквам някой да дойде и да ми каже ето намерих ти работа, каквото се очаква от мен го правя, но винаги една единствена стъпка не ми е достигала и все едно всичкия този извървян път е бил вървян напразно.

Преди малко пак ми се спомена, че съм едва ли не боклук и за пореден път заплаках. Не ми се живее, искам някой да ме разбере аз съм тяло присъстващо, но с отсъстваща душа, не знам до кога ще търпя това поведение и това нещастие, но знам, че следващия опит няма да бъде нож ...
Единствения човек,когото обичам е майка ми и искам да знае,че каквото и да стане я обичам много,страшно много.

Още истории от "Родители"

Нормално ли е свекървата и свекъра да ни помагат?

Нормално ли е свекървата и свекъра да ни помагат?

Здравейте! Ще бъда максимално изчерпателна и откровена, въпреки че предполагам...

Не от всяка жена става добра майка

Не от всяка жена става добра майка

Здравейте,Майка....какво значи това? Жената която ти е дала живот и защо ли? Родена...

Майка ми.... помогнете!!!

Майка ми.... помогнете!!!

Не знам как да започна, но вие ще ме разберете. Майка ми постоянно ме заплашва и...