Осиновеният ми син бройка собствената ми дъщеря?

От 6 коментара0/5

Осиновеният ми син бройка собствената ми дъщеря?
Осиновеният ми син бройка собствената ми дъщеря? © Сн.: iStock.com

Здравейте ! Аз съм жена на средна възраст, в много сложна ситуация и деликатно положение.

Ако търся началото на тази грешка, ще трябва да се върна още в ученическите години, когато от глупост, невежество, и криворазбран срам от хората направих един криминален аборт.

После се ожених за добро момче, но не можах да забременея и си втълпих, че е от аборта. Минаха три години от сватбата.

Свекърва ми и майка ми взеха да мърморят, а мъжът ми почна да ме гледа накриво… Затова се съгласих, без много да се опъвам, да си вземем хранениче, т.е. да си осиновим дете.

Братовчед ми работи в тази система и ми намери наистина подходящо бебе – здраво и хубаво, с български произход, някаква студентка го оставила.

Отпусна ми се душата! Кръстихме детето на свекъра ми и всички бяхме щастливи. Около две години след осиновяване забременях, и ми се родиха близнаци - две момчета.

На следващата година се роди дъщеря ми, а две години след нея и другата. Така съвсем напълно неочаквано от бездетна, станах многодетна майка.

Ама не се оплаквах, обичах си децата по равно и еднакво се грижех за тях, естествено доколкото ми е възможно, но поне се опитвах, и наистина много се стараех да е така, и никога нищо да не липсва на никое от децата ми.

За съжаление обаче, на света няма пълно и абсолютно щастие.

Осиновеното от нас дете израсна грубо, непослушно и злонамерено.

Вече е на 16 години, но всички съседи се оплакват, че е невъзпитан, държи се грубо с тях, че нарочно разбива пощенските кутии, звъни по звънците и се крие, хвърля пясък в от­ворените прозорци, кърши цветята в градинките на чуждите къщи…

Хванахме го с баща му, че ни пребърква джобовете и краде пари, че подправя подписите ни в ученическия си бележник, че взима насила от по-малките си братя и сестри джобните, които им даваме.

Гледам ги понякога, седнали на масата да вечерят, и виждам със свито сърце, че родните ми деца са като мене – тихи, възпитани, свенливи. А осиновеното видимо е от друга порода – като пилето, излюпено от подхвърлено в чуждо гнездо яйце – твърде едро, твърде шумно, твърде нахално.

Всеки път, когато не го гледаме, то посяга и краде от чиниите на по-малките или ги рита под масата. Какво ли ни чака занапред?

Краят на онази история за кукувичето, дето изблъскало другите птичета от гнездото, не е чак толкова приказен, това се случва и в живота. Не смея да си го помисля, че ще се случи и на нас.

Виждам, че взе  да възмъжава , открих едно порнографско списание в леглото му, хващала съм го да гледа разни клипчета, а и забелязах, че следи сестра си с погледи, които хич не са братски…

Може би си въобразявам, но по-добре е да съм нащрек, отколкото да стане нещо страшно. Грешката, която допуснах навремето – от паника, че няма да имам свои деца, да осиновя чуждо, е вече непоправима, но можех ли да знам какво ме чака, когато поех малкото бебе в ръцете си?

Много ви моля- посъветвайте ме какво да направя ,и как да постъпя в така създалата се ситуация, и дали според вас притесненията ми са основателни  или нямам повод за тях ???

Благодаря много на всички предварително !!!

Още истории от "Родители"

Пътят към ада е постлан с добри намерения

Пътят към ада е постлан с добри намерения

Здравейте!Искам да се обърна с въпроса си предимно към тези от Вас, които са...

Родители

Родители

Здравейте! От доста време чета вашето списание и много ми харесва. Сега искам да...

Как да стопя леда?

Как да стопя леда?

Здравейте! За пръв път влизам във вашия сайт, и искам да споделя един проблем,...