Осиновеният ми син бройка собствената ми дъщеря?

От 6 коментара0/5

Осиновеният ми син бройка собствената ми дъщеря?
Осиновеният ми син бройка собствената ми дъщеря? © Сн.: iStock.com

Здравейте ! Аз съм жена на средна възраст, в много сложна ситуация и деликатно положение.

Ако търся началото на тази грешка, ще трябва да се върна още в ученическите години, когато от глупост, невежество, и криворазбран срам от хората направих един криминален аборт.

После се ожених за добро момче, но не можах да забременея и си втълпих, че е от аборта. Минаха три години от сватбата.

Свекърва ми и майка ми взеха да мърморят, а мъжът ми почна да ме гледа накриво… Затова се съгласих, без много да се опъвам, да си вземем хранениче, т.е. да си осиновим дете.

Братовчед ми работи в тази система и ми намери наистина подходящо бебе – здраво и хубаво, с български произход, някаква студентка го оставила.

Отпусна ми се душата! Кръстихме детето на свекъра ми и всички бяхме щастливи. Около две години след осиновяване забременях, и ми се родиха близнаци - две момчета.

На следващата година се роди дъщеря ми, а две години след нея и другата. Така съвсем напълно неочаквано от бездетна, станах многодетна майка.

Ама не се оплаквах, обичах си децата по равно и еднакво се грижех за тях, естествено доколкото ми е възможно, но поне се опитвах, и наистина много се стараех да е така, и никога нищо да не липсва на никое от децата ми.

За съжаление обаче, на света няма пълно и абсолютно щастие.

Осиновеното от нас дете израсна грубо, непослушно и злонамерено.

Вече е на 16 години, но всички съседи се оплакват, че е невъзпитан, държи се грубо с тях, че нарочно разбива пощенските кутии, звъни по звънците и се крие, хвърля пясък в от­ворените прозорци, кърши цветята в градинките на чуждите къщи…

Хванахме го с баща му, че ни пребърква джобовете и краде пари, че подправя подписите ни в ученическия си бележник, че взима насила от по-малките си братя и сестри джобните, които им даваме.

Гледам ги понякога, седнали на масата да вечерят, и виждам със свито сърце, че родните ми деца са като мене – тихи, възпитани, свенливи. А осиновеното видимо е от друга порода – като пилето, излюпено от подхвърлено в чуждо гнездо яйце – твърде едро, твърде шумно, твърде нахално.

Всеки път, когато не го гледаме, то посяга и краде от чиниите на по-малките или ги рита под масата. Какво ли ни чака занапред?

Краят на онази история за кукувичето, дето изблъскало другите птичета от гнездото, не е чак толкова приказен, това се случва и в живота. Не смея да си го помисля, че ще се случи и на нас.

Виждам, че взе  да възмъжава , открих едно порнографско списание в леглото му, хващала съм го да гледа разни клипчета, а и забелязах, че следи сестра си с погледи, които хич не са братски…

Може би си въобразявам, но по-добре е да съм нащрек, отколкото да стане нещо страшно. Грешката, която допуснах навремето – от паника, че няма да имам свои деца, да осиновя чуждо, е вече непоправима, но можех ли да знам какво ме чака, когато поех малкото бебе в ръцете си?

Много ви моля- посъветвайте ме какво да направя ,и как да постъпя в така създалата се ситуация, и дали според вас притесненията ми са основателни  или нямам повод за тях ???

Благодаря много на всички предварително !!!

Още истории от "Родители"

Житейски несгоди ... :)

Житейски несгоди ... :)

Шантава работа ... Чудя се как да се държа с приятеля си, за да не го притискам...

Осиновената ми дъщеря престана да ме обича

Осиновената ми дъщеря престана да ме обича

Здравейте приятели на Розали! Толкова много изчетох за отношенията...

Как да стопя леда?

Как да стопя леда?

Здравейте! За пръв път влизам във вашия сайт, и искам да споделя един проблем,...