Здравейте читатели на това готино списание!
Реших да споделя проблема ми с вас, за да получа някакъв съвет и отговор на моите въпроси. На четиринайсет години и половина съм, от София.
Тази година беше първата ми в гимназията. Когато ме приеха там си мислех че ще започна нов живот, но уви...нищо такова не се случи, а и по-трудно стана. Въпреки че имам страхотни приятелки нещата не вървят много добре й всички проблеми които имам са от майка ми. Може да звучи странно, но това е истината.
Проблема е, че тя непрекъснато ме следи, разпитва и ми се кара, като че ли съм престъпник. Критикува приятелите ми и почти всичко, което правя.
Например:преди няколко дни бях през междучасието в училище с приятели и майка ми дойде, защото трябваше да прави някакви документи. Една приятелка ми беше дала червилото си и аз си бях сложила малко. Майка ми ме видя и нещо изкоментира, но не ми се скара веднага. Като се върнах вечерта вкъщи тя ми чете конско и ми забрани да си слагам каквото и да било.
Попита ме дали отивам в училище да ловя момчета и други от тоя род.
Накрая ме заплаши, че ако още веднъж така ме види щяла да пита класната дали ходя гримирана на училище и щяла да се погрижи да сложи човек, които да ме следи и повече нямало да ме пуска да излизам навън.
Вие намирате ли нещо лошо във това да си сложиш червило когато си с приятели?
А и всички от училище ходят нагримирани. Аз понякога си слагам, но без тя да знае и предимно с приятели.
Кажете ми моля ви се! Кой греши-тя или аз?
Нямам гадже(майка ми не ми позволява), не ходя на дискотеки и рядко ходя на кино-3пъти в годината. Имам добри оценки и като излизам ходя в библиотеката да чета. Направила ли съм нещо лошо? Единственият човек вкъщи, които ме разбира е баща ми - с него имаме по-общ език, но искам да се разбирам и с майка ми.
Моля ви да ми дадете някакъв съвет,защото повече не издържам.
Благодаря ви предварително!