Доживяхме мъжете да искат съвети в женски списания:)

Както и да е - историята ми е следната:

С жена ми имаме десет годишен брак и 9 годишна дъщеря. Така се случи, че постепенно се отчуждихме един от друг.

От една година всеки от нас си има свой личен живот и своя интимен приятел.

Няма скандали, чупене на чинии и прочее сапунени драми. Разбираме, че ситуацията е необратима и си "помагаме" един на друг нашата раздяла все още да не бъде разбрана от дъщеря ни.

И двамата засега нямаме намерения за развод, пак по същата причина - не искаме да причиняваме болка на дъщеря ни. Аз се опасявам обаче, че рано или късно инстинктите на жена ми ще проговорят и тя ще поиска дете от своя приятел. Тогава раздялата ще стане неизбежна.

В същото време не мисля че при една такава раздяла, дъщеря ми ще се чувства комфортно и в битов и емоционален план, ако заживее с новото семейство на майка си.

Какво според вас би решил съдът в една такава ситуация?
Иначе аз бих предпочел да няма такъв развод въобще.

Обичам много моята приятелка, но дъщеря ми е най-важната за мен.