Бях още на 7-8 годинки когато започнаха скандалите между родителите ми, имам малко братче което също беше подложено на този стрес. Мина се време и станах 4за 5 клас и те се разведоха, беше ме срам от приятелите ми, че родителите ми са разведени.

Милото ми братче и аз живяхме при баща ми не след дълго се появи втората ми майка в живота ми, която всъщност е втора братов четка на майка ми, а тя роди момиченце, което аз много обичам и не знам защо една година по късно и те започнаха със скандалите, а от моята майка до този момент горе долу нямах и представа, дали е жива или не, живях при баща ми без да сам лишавана от нищо, но търпях много бои от негова страна, за какво ли не.

И просто в един момент ми писна от него лятото на 2004 бях с майка ми на морето, беше ми много хубаво понеже тя разговаряше с мен като човек и не ходех подута и посинена както при баща ми и взех решението да живея с нея и избягах от къщата на баща ми когато свършиха делата за преместването ми си мислих, че всичко от тук ! на татък ще е розово, но не беше и едва сега разбирам, че майка ми е алкохоличка.

Живея с едно момиче пък което е дъщеря на втория мъж на майка ми и с нея се мразим. За капак пък баща ми живее с трета жена и се е отрекъл от мен.

Братчето ми много ми липсва и постоянно плача за него, в момента ми е много трудно и само си представете майка алкохоличка, баща курвар и колкото и да не искам това е самата истина.

Сега сам на 16 и се чудя как да постъпя понеже съм малка да съм самостоятелна както искам и знам, че няма връщане назад, но и не съжалявам за постъпките си.

Повярвайте ми много е трудно и много боли, но кажете ми как да постъпя кое е правилното решение в моето положение, искам да сам щастлива и весела. Да съм заедно с братчето ми и да живеем в красиво и мирно семейство, дайте ми съвет ако можете как да постъпя от тук на татък, моля ви!