Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Родители
Каза ми, че моето семейство е нормално, а неговото не е
От: Ala, 29.09.2006
Здравейте,
Познавам приятелят ми от 3 години вече. Заедно сме само от 3 месеца. Аз много го обичам и мисля, че и той се чувства така. Той не е българин, но това няма никакво значение в случая.
Казвам го, защото преди няколко седмици бяхме заедно в България и го запознах с моите родители. Много се притеснявах как ще мине срещата, но всичко мина дори по-добре от колкото очаквах.
Преди 2 дни той искаше да разговаряме сериозно. Каза ми, че моето семейство е нормално, а неговото не е. В първият момент дори не разбрах за какво ми говори.
Обясни ми, че винаги е имал проблеми с предишните си приятелки (4 на брой - казвал ми го е преди), заради семейството си и това е било причина или една от причините да се разделят. Обясни ми, че майка му е алкохоличка, а баща му е студен и безчувствен човек, който се интересува само от работа и пари.
Най-страшно ми се стори това, че той от малък е живял така. Трябвало е да се грижи за по-малкият си брат и дори понякога се е налагало да вика полиция, когато ! пияната му майка се е опитвала да бие брат му. А баща им не им е разрешавал да вечерят, ако не играят добре на футболният мач в училище.
След разказа на приятелят ми, бях, разбира се, шокирана. Казах му, че това не ме интересува и няма да се отрази на връзката ни. Той се притеснява и ми каза, че ако един ден заживеем заедно и имаме деца(аз съм а 27г., а той на 29), той няма да ги оставя сами при родителите си и т.н.
Въпреки това ми се стори, че той е много наранен и компресиран от своите родители. Винаги съм имала чувство, че има нещо в него, но реших че си въобразявам, защото съм влюбена. Той е много нежен с мен и винаги иска да се чувствам добре.
Проблемът е, че от тогава не мога да спра да мисля за това. Не знам какво да направя и да кажа. Дали да споделя това с моите родители - не искам да ги натоварвам с моите проблеми, а и не знам дали могат да ми помогнат. От друга страна искам да успокоя приятелят ми и да му кажа, че го обичам. Но се притеснявам и ме е страх, дали няма да го изплаша или че той може да спекулира с това.
Мисля си, че той е една наранена душа и има нужда от много внимание и обич и аз мога да му дам това. Но ме е страх, да не го отблъсна по този начин.
Как да постъпя? Само знам, че той е по-различен поради обстоятелствата в които е отраснал. Дали да променя по някакъв начин отношението си към него или да продължа както преди?
Благодаря ви предварително.
Поздрави, Ала
Познавам приятелят ми от 3 години вече. Заедно сме само от 3 месеца. Аз много го обичам и мисля, че и той се чувства така. Той не е българин, но това няма никакво значение в случая.
Казвам го, защото преди няколко седмици бяхме заедно в България и го запознах с моите родители. Много се притеснявах как ще мине срещата, но всичко мина дори по-добре от колкото очаквах.
Преди 2 дни той искаше да разговаряме сериозно. Каза ми, че моето семейство е нормално, а неговото не е. В първият момент дори не разбрах за какво ми говори.
Обясни ми, че винаги е имал проблеми с предишните си приятелки (4 на брой - казвал ми го е преди), заради семейството си и това е било причина или една от причините да се разделят. Обясни ми, че майка му е алкохоличка, а баща му е студен и безчувствен човек, който се интересува само от работа и пари.
Най-страшно ми се стори това, че той от малък е живял така. Трябвало е да се грижи за по-малкият си брат и дори понякога се е налагало да вика полиция, когато ! пияната му майка се е опитвала да бие брат му. А баща им не им е разрешавал да вечерят, ако не играят добре на футболният мач в училище.
След разказа на приятелят ми, бях, разбира се, шокирана. Казах му, че това не ме интересува и няма да се отрази на връзката ни. Той се притеснява и ми каза, че ако един ден заживеем заедно и имаме деца(аз съм а 27г., а той на 29), той няма да ги оставя сами при родителите си и т.н.
Въпреки това ми се стори, че той е много наранен и компресиран от своите родители. Винаги съм имала чувство, че има нещо в него, но реших че си въобразявам, защото съм влюбена. Той е много нежен с мен и винаги иска да се чувствам добре.
Проблемът е, че от тогава не мога да спра да мисля за това. Не знам какво да направя и да кажа. Дали да споделя това с моите родители - не искам да ги натоварвам с моите проблеми, а и не знам дали могат да ми помогнат. От друга страна искам да успокоя приятелят ми и да му кажа, че го обичам. Но се притеснявам и ме е страх, дали няма да го изплаша или че той може да спекулира с това.
Мисля си, че той е една наранена душа и има нужда от много внимание и обич и аз мога да му дам това. Но ме е страх, да не го отблъсна по този начин.
Как да постъпя? Само знам, че той е по-различен поради обстоятелствата в които е отраснал. Дали да променя по някакъв начин отношението си към него или да продължа както преди?
Благодаря ви предварително.
Поздрави, Ала
