Соня Здравейте,
Чета списанието отдавна, но наскоро се зачетох в "Истински истории", тогава когато и на мен ми се наложи да търся помощ във вашите коментари и мнения. Намерих няколко истории, подобни на моята и имаше различни коментари, което е нормално.

Аз съм от Шумен, ходя с турчин от 4 години, но родителите ми разбраха едва преди една седмица. Криех го, защото знаех негативното им отношение, и не сгреших - реагираха много остро, поискаха да го оставя, причиних им голяма мъка, нараних гордостта им, за тях това което преживявам е голям срам.

Аз не чувствам нещата така, смятам че този човек не може да ме е лъгал 4 години, от една година живеем почти като семейство, опознали сме си достатъците и недостатъците, да ще имаме трудности, но едва ли ме чака черния живот, който родителите ми чертаят.

Тук в провинцията наистина не се гледа с добро око на такива смесени връзки, на родителите ми им тежи най-вече "Какво ще кажат хората".

Приятели, вие сте споделяли вече подобни мнения и позиции и все пак "КАК СЕ ИЗБИРА МЕЖДУ ЛЮБОВ КЪМ МАЙКА И БАЩА И ЛЮБОВ КЪМ ЛЮБИМ ЧОВЕК?"

Защото те се отричат от мен "завинаги" ако отида при него.
Дали такава мъка се преодолява и не пречи на самата връзка?
Аз съм готова да отида при него, но се страхувам тази мъка която съм причинила на родителите си да не убие любовта ни.

Вие, които сте го преживяли как мислите?
Любовта по-силна ли е от всичко?