От доста време посещавам сайта и чета различните истории на хората,та най-накрая реших и аз да разкажа моята,като ви моля за съвет.

Причината,която ме накара да разкажа тук историята си са непрекъснатите проблеми с майка ми, моментите в които тя ме нагрубява, нарича ме с какви ли не ужасни думи, кара ми се за всяка моя постъпка, оценка в у-ще и т.н. В момента даже, отново с нея сме скарани, аз не й говоря, но тя непрекъснато ме обижда. И всичко това заради края на първия учебен срок(понеже съм 10 клас в елитна гимназия).

Вярно, не завърших с добър успех, за което наистина и аз самата съжалявам, но не мога да върна времето назад за да си повиша оценките. Въпреки че казах че не съм доволна от себе си, че единственото, което мога да направя е да си взема поука за останалата част от годината и да се стегна, майка ми ме обвинява непрекъснато. Нарича ме "боклук,мръсница,кучка..." и какво ли още не. Просто думите с които ме е наричала са толкова много, че не мога да ги запомня всичките. Казва ми, че не искала да знае нищо за мен, че за нея аз вече не съществувам, нямало да и мигне окото ако стане нещо с мен.

Това е нещото от което най-много ме боли. Всичко това го прави, понеже тя е лекарка и иска и мен да направи такава, но не разбира, че мен това не ме влече, че просто предметите нужни за медицина не ми вървят.

Но тя си е решила нейното и според нея каквото и друго да кандидатствам аз ще съм зле, няма да е доволна...защото няма да съм като нея.

Всичките тези нейни обиди и реплики, не веднъж са ме карали да се замислям за това, има ли смисъл да живея, щом тя твърди, че за нея съм нищо, казвала ми е даже ако искам да се самоубивам, на нея и било все тая.

Тази мисъл наистина не веднъж ми е минавала през главата ,но съм се спирала на време, понеже знам колко много знача за баща ми(който тя също понякога обижда), за баба ми, за приятелите ми(които ми дават сили да продължа и до сега живота си) и най-вече за леля, калеко и кака ми, които мисля даже, че ме обичат повече от родната ми майка. За нея просто аз и баща ми сме като хората на които тя може да вика когато иска, мисли си че може да ни обижда и нагрубява постоянно, като ние нямаме право на глас.

Но на мен вече ми писва от това нейно държание и не знам просто колко време още ще издържа този ад, дали няма отново да се замисля за слагане на край на живота ми,или може би бягство от нас.

Моля ми дайте съвет как да я накарам да промени отношението си към мен и баща ми,как да направя така,че да не почва да ми вика винаги когато искам да споделя нещо с нея...