Здравейте!

От доста време чета вашето списание и много ми харесва. Сега искам да споделя моя проблем и ще се радвам да прочета вашите мнения.

Става въпрос за моите родители. Те са вече пенсионери и виждам колко бързо остаряват, мъчно ми е за тях, но не мога да помогна с нищо. Така е сигурно защото ги виждам рядко.

От времето на моето детство до сега - аз съм на 35г., имам дете и семейство-постоянно сме имали неразбирателства с тях. Те са много праволинейни и консервативни хора, които не зачитат чуждото мнение и личността на човека.

В нашето семейство винаги брат ми е бил на пиедестал, защото е момче, а аз все оставах на заден план. Никога не съм споделяла нещо лично с тях, защото оставам неразбрана и вместо да ми помогнат ме обременяват още повече.

Зарязвали са ме в много важни и трудни моменти, само защото не съм постъпила както те искат. А те наистина искат много-да се откажа от брака си, после да направя аборт, отказваха да ми помагат в отглеждането на детето, защото то си имало родители и т. н..ето тези и многото други обиди които съм получавала ме накараха да се отдръпна от тях.

Чувствам се по-добре, не съм толкова напрегната, не изливам яда си върху детето и мъжа ми. С майка не съм се виждала от около 8месеца, баща ми идва от време на време да види детето. Всеки път когато се видя с него се плаша от вида му. Той е битов алкохолик и вида му е много лош и измъчен, постоянно говори, че не им стигат парите, че се карат в къщи и други подобни.

Майка ми е имала не лек живот и това я е направило нервна и заядлива, останала е сам сама-аз съм страничен наблюдател, брат ми е в Италия, няма приятелки -живее потънала в злоба и огорчение.

Не знам какво да правя, мъчно ми е за тях, но ако им подам пръст те ще налапат цялата ръка. Ще започнем пак да се караме, а това влияе на семейството ми.

Освен това съм много горда и никога няма да забравя как ме загърбиха когато имах нужда от опора и морална подкрепа.Това е моят проблем. Ще се радвам ако пишете вашите мнения. Благодаря!