Два различни свята

От 33 коментара1/5

Дразня се от всички, с никой не искам да се виждам. На 22 години съм, тъкмо завърших бакалавърска степен и септември започвам магистърска.

Работя интересна и доходна работа, доставя ми удоволствие, нямам някакви големи проблеми. Живяла съм с родителите си до преди половин година, имала съм всичко- и пари и добро семейство, излизах, ходех по дискотеки и заведения, не са ме спирали повече от нормалното. Но никога разбиране.

Постигам всичко което родителите ми искат. Аз съм от Варна - а тук има какво да се прави и къде да се ходи. Тук идва и проблема- идеално звучи всичко, а не съм щастлива. Защото обичам някого. И защото той е с мен. И ме обича. Историята ни е много дълга и няма да се впускам в подробности за нея.

Познавам го от 17 годишна. Родителите му са от село. Там се запознахме. Бях на гости- аз нямам село. Естествено не го одобряваха- та той е от село. Нищо, че учеше в Варна и живееше при леля си. Той не беше подходящ. Не е на нивото ми.

Разделихме се. И после още няколко пъти. Докато не се срещнахме случайно преди 1 година и половина. Не им казах, че сме пак заедно. Лъгах ги, че е друг. В един момент разбраха. Опознаха го. Работеше с баща ми. Получих нещо като одобрение. Видяха, че е добър човек и ме обича. Купиха ни апартамент. Сега живеем там. Той иска да ходи при родителите си от време на време. Имаме спорове, защото той има само един почивен ден и искам да отидем някъде другаде, а той иска да види родителите си. Опитваме се да правим компромиси. Ходим 1-2 пъти в месеца.

Майка ми смята, че е много и това. Родителите му много ме харесват, държат се с мен като дъщеря. Запознахме моите и неговите родители преди около месец. Явно беше грешка. Нашите казаха в началото, че са добри хора. Докато преди 4 дена майка ми каза, че трябва да се разделя с него, че са против връзката ни, че са се примирили, но не могат да приемат връзката ни. И още куп такива неща. Без конкретна причина.

Измъчвам се. Той се чувства ужасно защото му пука и ги харесва. Не може да се почувства в апартамента като в свой дом. И едва ли някога ще може. Каза ми, че е знаел винаги, че не го приемат дори когато аз се надявах и заблуждавах ,че ще променят мнението си. Аз държа на мнението им, не искам цял живот това да ми тежи. Но държа и на него.

Била съм и с други. Влюбвала съм се доста пъти. Познавам много хора, общителна съм. Но никой не ме е обичал така искрено. На никой не му е пукало за мен, както на него. И аз никога не съм обичала друг така. Въпреки всичко. Въпреки колебанията - заради родителите ми и тяхното мнение, защото нямал висше, защото ме дърпал назад.

Иде ми да избягам с него далече. Искам да отида пак в САЩ с него и да се махнем. От родителите, от селата и градовете, от моите големи граждани и неговите прости селяни.

Писна ми, защо не може да ни оставят всички намира. Не искам да ме закрилят нашите. Не искам да разчитат само на него родителите му. Цял живот ли ще се боря?

Знам че родителите искат най-доброто за децата си - но защо постъпват така с мен? Как могат да ме поставят пред такъв избор?

Никои не си избира родителите, къде да се роди, как да се казва ...:(

33 коментарaДобави коментар »

Teodora

От Teodora25.08.2006

Mislq che e vreme i za dvama vi da sprete da mislite kakvo shte si pomislqt ili shte kajat mama i tati i da jiveete svoi sobstven jivot, taka kalto na vas vi se iska i kakto smqtate za dobre. Znam che roditelite sa vajna chast ot jivota na vseki chovek no tova ne znachi che te vinagi znaqt koe e nai-dobroto....... Kogato istinski obichash nqkoi i toi teb, nikoi i nishto drugo nqma znachenie...

Виж всички коментари за "Два различни свята".

Още истории от "Родители"

Свеки дели внуците

Свеки дели внуците

Здравейте хора, Сигурно на някои им е познато това което ще споделя. Имаме дъщеря...

Моите строги родители

Моите строги родители

Здравейте! Реших и аз да публикувам моята история. Та...на 15 съм(момиче) и...имам...

Защо се промениха така? Мислите ли,че в мен е проблема?

Защо се промениха така? Мислите ли,че в мен е проблема?

Здравейте приятели ! Много се чудех дали да разкажа и аз своята история и ето,че...