Защо не намерих нищо писано от хора на средна възраст със стари родители? Това е много често срещана ситуация. От един момент нататък те се променят, държат се ужасно.

Моите родители са над 70г., в момента живеят в провинцията. Допреди 2г живеехме у свекърва ми, чувствах се ужасно и направих всичко възможно да се нанесем в гарсониерата на родителите ми, която стоеше заключена и празна.

И се започна - баща ми - "аз като дойда в София, няма къде да преспивам" , въпреки че има място и за него, и да разправя, че съм го изпъдила от къщата му, че е обиден и ще си промени отношението към мен.

Започна да казва, че няма да ми остави нищо, че единствен наследник е синът ми /на 4г/ и че ще напише завещание в негова полза, така че да не получа нищо.

Забранява ми да правя каквито и да било промени. Купих нов диван, като идват двамата в София да спят на по-удобно. Като чу по телефона какво съм направила, беше сърдит един месец.

Майка ми каза, че се страхува да се съгласява с моите предложения за обновяване защото после ще трябва да се обяснява с него и той да я обвинява и да я тормози - "ти на чия страна си, който не е с мен, е против мен, ти по тоя начин! искаш да ме умориш и пр. и пр., мрънкане постоянно. Тя се е превърнала на човек, който не смее да си каже заглавието от ужас, че ще бъде тормозена словесно за най-малката дреболия със седмици.
Живяла съм там по месеци непрекъснато докато бях по майчинство и човек усеща как непрекъснато затъва в ужаса на ситуацията - каквото и както и да направиш или кажеш, или пък ако премълчиш - все си постъпил зле и тормоз, тормоз.

Спомням си навремето като беше жива баба ми, как я тормозеше. Говореше Й, че се държала лошо с него, сякаш бил осиновен, намираше непрекъснато поводи да я тормози, да се заяжда с нея. Изобщо, винаги съм си мислела, че става за ролята на робовладелец - ако робът е гладен или болен, ще направи горе-долу необходимото, но затова трябва да му се целуват краката.

Ако трябва нещо в къщи да се направи, то започва да се дразни, ако му се обърне внимание, че например крушката изгоряла и да отлага да го направи със седмици.

Не се къпе със седмици и всеки опит да го накарам да го направи или да му изпера черните от мръсотия дрехи среща кръв на обида. Непрекъснато се чуди какво да прави и се е вманиачил по игра на табла и карти - не за пари, но ако не спечели, просто се поболява.

Тъпо е, защото е образован, занимавал се е с научна работа, има титла... Чувствам се унижена, обидена, като човек без стойност, а сама такъв с много кусури и без никакви достойнства.

Не трябвало да се женя за този мъж /живеем съвсем добре заедно/, че съм се била променила, защото съпругът ми ме манипулирал да се държа лошо с него.

Стигна се дотам, че твърди, че ще го изпратя в старчески дом, защото го мразя и казва на майка ми, че ако не е съгласна с неговата позиция и той умре преди нея, и тя ще свърши дните си на същото място.

Като отида там, се старая да помагаме, почистваме къщата, двора, режем и подреждаме дървата за зимата, изпълнявам всякакви поръчки, угаждам му да играя с него на карти и пр и пр, но нищо не се забелязва.

Чудила съм се дали да не се обърна към психиатър, да ми препоръча подходящ модел на поведение в такава ситуация.

Сигурно не съм само аз в такава ситуация, моля ви, отговорете ми какво да направя, та да намаля непрестанния поток от обиди и оскърбления.