Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Родители
А сега накъде?
От: Мариана, 11.10.2006
Здравейте!
От доста време чета вашия форум, но сега се осмелявам да пиша в него.
Аз съм на 31г. имам семейство, дете и живота ми е горе - долу нормален, но имам проблем с родителите си. Те са на 52 -майка ми, и 56-баща ми - и сега им предстои развод. Естествено лаика ми го иска защото баща ми е алкохолик.
В последните 5-6г.той е деградирал напълно, аз не живея при тях и много неща не знам за проблемите им, но знам че не мога да я виня за това решение, ако трябва да съм честна и аз за това се ожених веднага след техникума.
Баща ми правеше живота ад-страшен комплексар е и ме тормозеше психически, даже имам лек говорен дефект - заеквам когато се притесня, който си мисля, че съм го придобила благодарение на него.
Спомням си, че много се страхувах от баща ми, а сега не мога да го понасям.
Та сега те двамата се развеждат, каква позиция да заема аз знам, че майка ми е права, но за него се страхувам, той е с лабилна психика, и не знам как ще го понесе. Освен това ще трябва да отиде да живее на село, защото жилището в града е на майка ми.
Изпитвам някакво съжаление към него и в същото време в мен се надига гняв, как можа тя да го търпи цели 33г, и сега когато са вече пенсионери да се развеждат.
И отново аз ще бъда буферът-той идва да ми реве, че е останал сам, тя пък се оплаква, че не може да го понася даже ми сподели, че толкова е луднала от него, че е способна на убийство.
Кажете ми какво да правя аз в тоя случаи, аз не мога да бъда като марионетка между тях, освен това, може да си навлека и проблеми в къщи, защото те не харесват мъжа ми и все говорят против него. Той не е глупав и усеща какво е тяхното отношение, не че са се оправили те двамата, ама друго си е като се поровят в моя живот.
Да не говорим, че нямат основание за това - за 13г. брак не съм удряна, не съм ограничавана в нищо, моето мнение се цени и си тежа на мястото като негова съпруга.
Може да не е перфектен, но перфектни хора няма.
Ще 4акам вашите послания с нетърпение и ще ги прочета с интерес. Благодаря за възможността да споделя тревогата си и да получа непристрастно мнение. До скоро!
От доста време чета вашия форум, но сега се осмелявам да пиша в него.
Аз съм на 31г. имам семейство, дете и живота ми е горе - долу нормален, но имам проблем с родителите си. Те са на 52 -майка ми, и 56-баща ми - и сега им предстои развод. Естествено лаика ми го иска защото баща ми е алкохолик.
В последните 5-6г.той е деградирал напълно, аз не живея при тях и много неща не знам за проблемите им, но знам че не мога да я виня за това решение, ако трябва да съм честна и аз за това се ожених веднага след техникума.
Баща ми правеше живота ад-страшен комплексар е и ме тормозеше психически, даже имам лек говорен дефект - заеквам когато се притесня, който си мисля, че съм го придобила благодарение на него.
Спомням си, че много се страхувах от баща ми, а сега не мога да го понасям.
Та сега те двамата се развеждат, каква позиция да заема аз знам, че майка ми е права, но за него се страхувам, той е с лабилна психика, и не знам как ще го понесе. Освен това ще трябва да отиде да живее на село, защото жилището в града е на майка ми.
Изпитвам някакво съжаление към него и в същото време в мен се надига гняв, как можа тя да го търпи цели 33г, и сега когато са вече пенсионери да се развеждат.
И отново аз ще бъда буферът-той идва да ми реве, че е останал сам, тя пък се оплаква, че не може да го понася даже ми сподели, че толкова е луднала от него, че е способна на убийство.
Кажете ми какво да правя аз в тоя случаи, аз не мога да бъда като марионетка между тях, освен това, може да си навлека и проблеми в къщи, защото те не харесват мъжа ми и все говорят против него. Той не е глупав и усеща какво е тяхното отношение, не че са се оправили те двамата, ама друго си е като се поровят в моя живот.
Да не говорим, че нямат основание за това - за 13г. брак не съм удряна, не съм ограничавана в нищо, моето мнение се цени и си тежа на мястото като негова съпруга.
Може да не е перфектен, но перфектни хора няма.
Ще 4акам вашите послания с нетърпение и ще ги прочета с интерес. Благодаря за възможността да споделя тревогата си и да получа непристрастно мнение. До скоро!
